Зверски екшън, отличен стил на писане и завладяваща история. Това е характерно за книгите на Матю Райли и тази книга не прави изключение. Сигурен съм, че ще се хареса на всички без значение от предпочитанията.
Като екшън не наистина добро четиво, но достоверността на места просто пука по шевовете. Не е зле да се прочете, но ми се струва, че е поне класа и половина под „Ледена Станция“.
Хм. Странна и експлозивна… измишльотина. На места направо ми беше скучно, та я карах диагонално, особено при описанието на оръжията. Не става дори за фикшън. Прекалено е наблъскана с неправдоподобни недомислия. След края, сега имам чувството , че авторът е сънувал всичко това на бързи обороти, прескачайки от една крайност в друга . Събуждайки се , е нахвърлял това, което си спомня от съня. А останалото го е допълнил след консултация с няколко филмови шедьовъра. Струва ми се ,че като малък не е бил достатъчно оценяван, та е развил дълбоки комплекси.
Бих писала още, но ми се приспа.
Не ми се доспа.Приключението ми хареса много,но ме натъжи факта,че хора от породата на професор Рейс се срещат все повече в книгите и все по рядко между нас.Препоръчвам книгата на всеки,който обича приказките,екшъна и приключенията.
Действието е толкова забързано, че за момент се зачудих какво точно чета — роман или сценарий. Може би авторът трябва сериозно да се замисли дали да не се преквалифицира…
Иначе книгата не е скучна, но нещо не се е получило както трябва. Райли доста е пресолил манджата, в желанието си да вкара колкото се може повече екшън в сюжета. Имам усещането, че много му се е искало да пише за всичко, което е гледал някога на кино и с огоромен ентусиазъм се е заел да го направи: То не бяха митични котки, огромни крокодили, гонитби с джетове и хамъри, водопади и тайни проходи, супер разрушителни оръжия с извънземен произход, нацисти и индиаци…
На фона на целия този хаос, човек би решил, че тази ситуация е преодолима само за Батман, Супермен или поне Чък Норис. :)
Все още един от най-добрите романи на Райли. Разбира се, той никога няма да стигне класата на автори като Джеймс Ролинс например (пък какво остава за титан като Майкъл Крайтън), но въпреки това има лек и приятен стил — литературен еквивалент на холивудските екшън хитове. Най-добра обаче си остава поредицата за Плашилото.
Не е особено завладяваща щом не ме грабна веднага , но трилогията (така да я наречем ) „Седемте смъртоносни чудеса“ , „Шестте свещени камъка“ и „Петимата велики войни ми хареса много“.
Но ми се струва, че като прочетеш две три книги на Райли и вече ти става скучно да четеш едни и същи изрази отнасящи се за бойни действия и как всеки се спасява в последната секунда, а този проф. Рейс пък излезе супер герой и с лекота се справи със спец частите.
Признавам, че не бях особено очарована от книгата.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.