Препоръчвам на авторката да си отвори блог, в който да разяснява политическите си възгледи. Все пак тук е място за литература…
Забавно произведение на начинаещ любител-графоман…
Не му е мястото тук, може би в някоя газета, блог, форум…
Като искам да попържам сeрГей — избор голям, поводи много.
Не са много чистите и спокойни места, нека си останат такива.
Горещо подкрепям евентуално премахване на „матряла“ :-) от Библиотеката.
То тя си има блог .. така че не знам защо трябва тука да се препечатват постовете и ….
Не са много хората, които четат литература,така ,че е добре да им се предлагат стойностни неща.Моите уважения към авторката,всеки има право да изказва мнение,но да си намери подходящ форум.
С удоволствие ползвам сайта и съм учудена ,че сега срещам тук подобни произведения на човешката мисъл.
Поздравления към създателите и модераторите на сайта!
Може би се прекалява с епитетите, но за съжаление фактите отговарят на действителната роля на Г-н Станишев в бълг. политика — човекът на Руските имперски амбиции.Каква е научната стойност на дисертацията му?
Точно заради такива като Даня се изказвам против писанията на Паула. Подобен блогов начин на описване на едно или друго явление винаги провокира политикантстване от типа „Руските имперски амбиции“ и обсъждане на дисертацията на Станишев, Костов, Попов и не знам още кой. А това тук е библиотека, а не форум на политическите виждания.
Хм… Мен малко повече ме интересува един друг въпрос: „Кой, аджиба, й качва писанията на тази госпожа в библиотеката?“. Аз съм голям фен, както на админа, така и на сайта, но не мога да разбера какво кара Борислав да продължава да качва всичко това.
До колкото ми е известно, сайтът е за литература и доколкото тук има дискусии, те би трябвало да са за литературните качества на произведенията и въпроси свързани с тях. Творбите на Г-жа Лайт, макар да са литературни произведения по обща характеристика, са по-достойни за ежедневната преса. Проблемите, които П. Лайт засяга, са от злободневен характер и пораждат главно политически дискусии, което им отрежда място в блоговете и форумите, създадени с тази цел. Ако писанията на г-жата продължат да се побликуват тук, рискуваме в един прекрасен ден да прочетем в „новодобавени текстове“ най-новото заглавие на в. „Шок“ или кой да е друг парцал.
В заключение: „Това не е верният гьол, г-жа Лайт!“
ПП: Макар г-жа Лайт да се изживява като втора Касандра, тя има една основна разлика с троянската жрица — на нея не й знам истинското име. Защо?
Аз се опитах да пусна дискусия във форума на тема — трябва ли се слагат тук подобни писания.
За съжаления нещата се изродиха в спор с някакъв лицемерен защитник на свободата на словото, според който да не се публикували произведенията на тази блогърка щяло да бъде проява на лоша цензура …..
Уважаеми Jogy,
Недостойно е да отправя обидни квалификации към някого, който не те е засегнал лично, а само изразява коренно различна позиция от твоята. Дължиш ми извинение.
Относно Паула Лайт — ти разполагаш със свещеното право да не харесваш творенията й. Разполагаш с правото да препоръчваш, съветваш, дори и да призоваваш другите да не я четат. Възможност за реализацията на тази ти свобода ти се дава тук — чрез коментар.
Но в никакъв случай не може да ограничиш нейното право тя да публикува където си пожелае, още по-малко да призоваваш да й се сложи забрана за публикуване в библиотеката на Борислав.
Моята позиция е принципна, т.е. в никакъв случай не е лицемерна. Държа на равното право на публичност на авторите. Казва ти го човек, който със сигурност има много по-рафинирана литературна ерудиция от критиците на Паула Лайт.
П.П. Паула Лайт вече се оказва най-коментираният автор на Библиотеката, измествайки от първото място Георги Марков… :)
Антицензор, ето какво имам предвид под „лицемерие“:
ог една страна цитираш Волтер:
„Аз не споделям Вашите възгледи, но главата си давам за Свободата да ги изразявате…“
от друга страна предлагаш:
„най-добре е темата да се заключи и дори изтрие — тя не е продуктивна и позитивна“
„П.П. Паула Лайт вече се оказва най-коментираният автор на Библиотеката, измествайки от първото място Георги Марков… :)“
Да, и забележи, колко много от коментарите, от най-различни хора, изказват мнението че на тези писания мястото им не е тук.
Ако само аз мислех така, щях да си затрая и да не повдигам въпроса.
Jogy,
За последен път пиша до теб. Казваш: (на) „тези писания мястото им не е тук“. Няма да обсъждам стилистичната маркираност на израза „Мястото ти не е тук“ и към какви аналогии той ме насочва. Това „тук“ е сайтът на Борислав Манолов. Борислав е решил, че на текстовете на Паула Лай е МЯСТОТО ИМ Е ТУК.
ТОЧКА!
Антицензор, (каквото и за Бога значение да влагаш в това име)!
Най-се страхувам от хора с принципни мнения, защото един ден си предават принципите и стават не само лицемери, но и предатели и т.н. Разбира се, това въобще не е задължително и ти може до край да си останеш привързан към свободното слово. Но това значи, че ти смяташ за абсолютно правилно да си отворя интернет еквивалента на „Плей бой“ в детски портал, да призовавам към верска и расова нетърпимост, така че всеки неуравновесен тинейджър да ме чуе и да разстреля 5–6 души на улицата, щото не му харесват. Естествено аз съм си най-обикновен селски недорасляк и може да не съм те доразбрал. Още повече, че ти имаш „рафинирана литературна ерудиция“, която всички останали не притежават, мнение, с което съм абсолютно съгласен. Направо се ужасявам при мисълта, че може да укривам „рафинирана литературна ерудиция“, каквото и да значи това!
Така като се замислих, „литературна ерудиция“ ми беше ясната част. Би трябвало да значи, според недостатъчните ми познания, начетеност в областта на литературата и запознатост с широк кръг от автори и произведения. Но тук си признавам, че думата „рафинирана“ ме постави в шах. Щом чуя нещо за „рафиниране“ „рафинирано“ и пр. веднага се сещам за петрол и рафинерии, но очевидно не беше това. Ето тогава се сетих, че може би „рафинирана“ е синоним на „изтънчена“, т.е. „рафинирана литературна ерудиция“ ще да рече „широка начетеност и запознатост с автори и произведения от най-висока класа“. Но това значеше, или че според теб всеки автор и книга са от най-висока класа, или че внимателно си подбираш четивата от най-доброто. Първият вариант звучеше съмнително и го изоставих. Тогава за втория следваше, че прилагаш определена цензора към произведенията, които достигат до теб, но това е в разрез с изказването, че си „за равни права на авторите да получават публичност и достъп до произведенията си“ или там както беше (не си спомням точно). Тогава реших, че или ми е беден семантичният речник, или че съм необичайно пристрастен, или че наистина не съм ти на интелектуалното ниво и зарязах всичко.
Също така съм съгласен, че Г-жа Лайт придобива твърде централно място в библиотеката. Да си хабя времето и усилията с нея ми се вижда безсмислено и от сега нататък обявявам личен бойкот на нейните произведения и коментарите към тях. Заглавията на писанията й са ми достатъчни в повечето случаи да разбера за какво става дума в тях, а игнорирането им е достатъчен коментар.
Моят бойкот започва сега!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.