Стефан Маларме
Гробът на Шарл Бодлер

Погребаният храм разгласян от устата

мъртвешка на главата лигавеща и кал

и бисер сякаш гнусен Анубис див чакал

с муцуна пламнала от вой сред самотата

 

или с излъхнат дъх обвиваща косата

сплъстена за позора бърсалка груб парцал

Венериният хълм разпалва в тъмнината

като фенера грохнал в безпътство полетял

 

Коя ли суха шума сред град със залез чер

за сетен благослов напразно ще изгние

върху самия мрамор на мрачния Бодлер

 

тя покривало без да зърнем тръпки ние

край неговата Сянка отрова всеки път

готова да ни лъхне заплаши ли ни смърт.