Артюр Рембо
Прикляквания

Усетил куркане, и днес към обед чак

се буди с мъка брат Милотиус и зърва

как слънцето лъщи като черпак;

и цепи го глава, а трябва и тепърва

да вдига тежкия калугерски тумбак.

 

Върти се в мръсната постеля, но разплута

снага надига, вбил в корема колене,

щастлив като старик, успял в една минута

да сграбчи, клетият, и нощното гърне,

и чак до кръста да заголи двата бута.

 

И ето го, клечи и, сгърчил пръсти, бос

трепери, радва се на слънчевата ласка,

закнижения джам заляла с мазен сос;

и като полип, с кръв налян, игриво бляска

под слънцето върхът на месестия нос.

 

......................................................

 

Край огъня ръце е скръстил, дреме и с джука

увиснала, нозе протегнал, свел глава;

вонят крачолите, луличката мъждука

и нещо шава из ленивите черва

тъй както птица се рови из боклука.

 

А сред руините от дрипели и смрад

се валят по корем безчувствените вещи;

скамейки-жаби спят сред тъпа благодат,

а пък бюфетите, раззинали зловещи

усти — подобно хор — сънуват адски глад.

 

Такава жега е; главата сякаш с вата

натъпкана, тежи; той чува изведнъж

как почват косми да му никнат по брадата.

И тъй разхълцва се след малко тоя мъж,

че ще разчекне чак на столчето краката.

 

......................................................

 

А в тиха лунна нощ, щом лигави лъчи

поръбят задника, заел удобна поза,

на розовия сняг се вижда как клечи

и сянката — една разпуквала се роза.

И към Венера — чутовен нос — стърчи.