Карел Чапек
Римските легиони ^[0]

Четирима от ветераните^[1] на Цезар^[2], които след участието си в галския^[3] и британския^[4] поход се бяха върнали, увенчани със слава и с най-големия триумф, какъвто е виждал светът, та тези четирима герои, казвам, а именно Булио, бивш десетник, Луциус, заради своята мършавост наричан Мацер, Сартор, известен под прозвището Хила, ветеринар на втори легион, и най-сетне Стробус от Гета, се бяха събрали в кръчмата на сицилийския грък и голям шмекер Онократ, за да си припомнят заедно великите и паметни военни събития, на които те някога бяха свидетели. И тъй като беше жега, Онократ изнесе масата им на улицата и там четиримата войници си пиеха виното, като разговаряха високо помежду си. Нищо чудно, че скоро около тях се струпаха хора от улицата, занаятчии, магаретари, деца и жени с пеленачета на ръце, за да слушат разказите им. Трябва да знаете, че славните дела на великия Цезар тогава все още привличаха вниманието на всички римски граждани.

— Слушайте значи — каза Стробус от Гета — да ви разкажа какво се случи, когато на реката срещу нас се бяха изправили трийсет хиляди сенони^[5].

— Чакай — поправи го Булио, — преди всичко сеноните не бяха трийсет хиляди, а най-много да имаше осемнайсет хиляди, второ, ти беше в девети легион, който никога не се е сражавал със сеноните. Вие тогава лежахте на лагер в Аквитания^[6] и ни кърпехте обувките, легионът ви нали беше само от кундураджии и кърпачи? Ха сега карай нататък.

— Имаш грешка — възрази Стробус. — Ако искаш да знаеш, тогава ние се намирахме в Лутеция^[7]. А колкото до обувките ви, ние ги кърпехме, вярно, ама това беше след бягството ви от Герговия^[8], съвсем ги бяхте протрили. Какъв пердах ядохте само тогава вие и пети легион, и така ви се падаше.

— Не беше така — каза Луциус, когото наричаха Мацер. — Пети легион никога не е бил при Герговия. Пети легион го тупаха още при Бибракте^[9] и оттогава не го биваше за нищо друго освен за плячкосване. Като петия друг легион нямаше — каза Мацер и плю надалече.

— А кой беше виновен за това — каза Булио, — че пети легион при Бибракте загази с двата крака. Предните позиции трябваше да се заемат от шести легион, който трябваше да смени петия, ама на клинчарите от шестия хич не им се искаше. Нали тъкмо се бяха върнали от женските в Масилия^[10]…

— Приказваш врели-некипели — възрази Сартор, по прякор Хила, — шести легион изобщо не е бил при Бибракте; той стигна на фронта едва при Аксона, когато командуването беше поел Галба.

— Що си не гледаш фелдшерството, като не ги разбираш тия работи — рече Булио. — На Аксона беше втори, трети и седми легион. Шестия ебуроните^[11] отдавна го бяха пратили на почивка да нанка у дома.

— Всичко това открай докрай е лъжа — каза Луциус Мацер. — Истината е само това, че втори легион, в който служих аз, се би на Аксона; останалото е лично твоя измислица.

— Що ли приказваш и ти — каза Стробус от Гета. — На Аксона вие хъркахте на резервната линия и когато се събудихте, битката беше свършила. Да опожарите Генабум^[12], за това бяхте кадърни вие, и да съсечете няколкостотин цивилни, задето бяха обесили трима лихвари, и на това бяхте способни.

— Така беше заповядал Цезар — сви рамене Мацер.

— Не е истина — извика Хила; — заповедта за това не беше издал Цезар, ами Лабиен^[13]. Къде ти Цезар, той беше прекалено много политик, за да направи такова нещо, а Лабиен беше военен.

— Галба^[14] беше истинският военен — каза Булио, — защото не се страхуваше; а Лабиен се намираше винаги половин миля зад фронта, да не би да го сполети нещо случайно. Къде беше Лабиен, когато ни обкръжиха нервите^[15], а? Тогава убиха центуриона^[16] ни и аз, като най-старши десетник, трябваше да поема командуването. „Момчета“, казах им аз, „който отстъпи само една крачка…“

— Това с нервите — прекъсна го Стробус — беше детинска работа; те ви обстрелваха с шишарки и жълъди. Много по-лошо беше с арверните^[17].

— Приказки си приказваш — възрази Мацер, — арверните ние изобщо не можахме да ги стигнем. Нямате си представа, то беше нещо като лов на зайци.

— В Аквитания — каза Хила — аз улучих веднаж един елен; ама парче беше, рогата му бяха разклонени като дърво — два коня трябваше да го довлекат в лагера.

— Това нищо не е — заяви Стробус, — в Британия какви елени имаше да знаете!

— Леле, дръжте ме да не падна — извика Булио, — Стробус ще не разправя, че е бил в Британия!

— А пък ти да не би да си бил — обърна се към него Мацер. — Хей, Онократе, донеси вино! Ще ви кажа, че съм срещал много лъжци, които са разправяли, че са били в Британия, но не съм вярвал на никого.

— А аз бях — каза Хила. — Бях закарал свини. Там беше седми, осми и десети легион.

— Бабини деветини — изрази мнението си Стробус. — Десети легион по-далече от Секванския^[18] лагер никога не е ходил. Да ги бяхте видели какви бяха излъскани, докато да дойдат в Алесия^[19]. Ама там здравата ги наредиха тия сукалчета.

— Там всички ядохме боя — каза Булио. — Пердашиха ни като брашнен чувал и все пак накрая спечелихме сражението.

— Не беше така — възрази Мацер. — Това изобщо не беше кой знае колко голямо сражение. На сутринта, като излязох от палатката…

— Не беше така — каза Хила. — Тя, тая при Алесия, започна още по тъмно.

— Иди копай гробища — каза Булио; — цялата работа започна, след като бяхме обядвали; точно бяхме яли овнешко…

— Това не е истина — каза Хила, като удари с юмрук по масата. — При Алесия ни даваха само говеждо, кравите бяха заболели нещо. Никой вече не искаше да го яде.

— А пък аз ти казвам, че беше овнешко — настояваше Булио. — Нали тогава беше дошъл при нас стотникът Лонгус от пета легия.

— Гледай какви ги разправя — каза Мацер. — Та Лонгус беше при нас във втори легион, а когато бяхме при Алесия, него отдавна го бяха убили. В пети легион беше Хиртус.

— Това не е вярно — каза Хила. — В пети легион беше оня — как го казваха? — сетих се, Корда.

— Гле'й го — не се съгласяваше Булио — Корда беше в Масилия. Лонгус беше и стига толкова: дойде и каза „да му опустее и дъжда“…

— Дрън-дрън — извика Стробус. — Не беше така. При Алесия тогава изобщо не валя дъжд. Страшна горещина беше, нали си спомням как се беше вмирисало свинското.

— Овнешко беше — извика Булио — и валя дъжд! Та ви казвам, идва тоя Хиртус и разправя: „Момчета, казва, мирише ми на голяма тупаница“. И излезе прав. Сражението продължи двайсет часа…

— Не беше така — каза Мацер. — Всичко се свърши в три часа.

— Аха, имаш голяма грешка — каза Стробус. — Всичко продължи три дни, но с почивки. Втория ден ни биха…

— Не е вярно — заяви Хила. — Биха ни първия ден, на втория ден си им го върнахме.

— Глупости — каза Булио, — ние изобщо не бяхме ги били и искахме да се откажем, но те се отказаха преди нас.

— Това съвсем не беше така — рече Мацер, — изобщо при Алесия не е имало никакво сражение. Онократе, вино! Чакайте да ви кажа нещо: когато обсаждахме Аварик^[20]…

— Абе, не беше така — измърмори Булио и заспа.