Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)
Източник
bezmonitor.info

Приведени чела след суха оран

отцеждали над теб последни капки пот.

Мъже над лява гръд те скривали

и тръгвали на бой, преди да кажат „сбогом“.

Жена в очакване приспивала копнежа

с една молитва — да осъмне майка!

Разсичана над жива кост, горена,

ти плакала си над опожарена черква…

И пръсти подир мъката превити

се клели над очите ти за вярност.

С безмълвен вик и верую си вдигала

духа на падналите „За България!“…

Сега пред тебе коленичат хиляди,

безмълвна памет устните пренасят.

И пак ехти молитвата нестихваща:

„Каквото е било до тук — помилвай, Господи!

Когото си облякъл в мир — благослови го!“

 

25 ноември 2006 г.

София

Край