Ясен Василев
Отвътре

Пейката е празна. Паркът е пуст. Наоколо е тъмно.

Една черна ръка без тяло изскача от нощта и оставя разтворена черна книга върху пейката. И изчезва.

Тя се събужда и си спомня. Книгата! Книгата! Книгата! Върху пейката. И излиза.

Книгата я чака — черна и разтворена. Тя я вдига…

Къде е? Стаята е без прозорци, без врати. Къде е? В света? Вън от него? Светът е вътре. В нея. Тя е светът.

По стените висят картини от нейното минало, от нейното бъдеще, от неизживяните животи, от незиброимите възможности, от другите животи, за които тя не знае. Небето е сиво и ниско, земята е мъртва — изгнила, продънена, дъсчена. Стените варосани се стесняват и я притискат.

Лумват пурпурни пламъци в нея — около й — изпепеляват света. Няма вода. Въздухът бавно й свършва.

Стените се разтапят, таванът хвръква, подът се рони на пепел. И тя изпада от света, полита…

                                                надолу

                                                надолу

                                                надолу

Черната ръка изскача от мрака, улавя я в полет и хлопва кориците й.