Цветан Диковски
На забравените

За тях няма писани служби в Минея,

и никой не знай где костите им тлеят.

И само малцина по-възрастни хора

за техния подвиг със страх още спомнят.

Добри християни и хора изрядни,

за своята вяра готови да паднат.

Властта им казала: „Дойде часът!“

И ги предала на затвор и на съд.

На черните властници зли атеисти

престъпна се сторила вярата чиста.

Достойни свещеници и архимандрити

избили без съд и присъда в горите.

Но светлия подвиг на тез християни

в затвора измъчвани и бити с тояги,

за който малцина от нас днес си спомнят,

е все пак оставил следа във историята.

И макар, че у нас днес цари атеизъм,

а вярата смята се за фалш и снобизъм,

макар, че децата в пороци отглеждаме,

витае сред хората светла надежда.

Защото всехвалните новомъченици,

на правата вяра горещи светлици

окрилят сърцата сс чутовния подвиг,

и за България денонощно се молят.

И макар да си нямат ни дата, ни служба,

те имат награда неземна заслужена.

И нека там в рая с псалми и песни

за нас се застъпят пред Бога небесни!