Биография
По-долу е показана статията за Воймир_Асенов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Воймир Асенов | |
| български поет | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Воймир Асенов Лазаров е български писател, поет, журналист, член на Съюза на българските писатели.[1]
Биография
Роден е на 1 юни 1939 г. в Петрич. От младежка възраст е член на Литературния кръжок при читалище „Братя Миладинови“ заедно с Евтим Евтимов, Димитър Гонов, Димитър Панделиев и други.[2] Записва да учи ветеринарна медицина през 1956 г., но прекъсва поради липса на средства. Става учител в погранични села в Югозападна България. Започва работа като консултант във вестник „Студентска трибуна“, а след това е редактор във вестник „Пулс“, в издателство „Народна младеж“, вестник „Литературен фронт“, „Македония“, „Български воин“, „Българска армия“. Става консултант във вестник „Български писател“ и главен редактор на издателство „Български писател“. Воймир Асенов е заместник главен редактор на вестник „Словото днес“ и е член на редакторската колегия на списание „Орфеева лира“. Става член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.[1]
Воймир Асенов умира на 24 юни 2013 г.[1]
Творчество
Издава първата си книга „Крепост“ през 1969 г., за която е отличен с първа награда за млад поет през същата година. Автор е на редица други книги след нея, преведени на почти всички славянски езици и на английски, немски, испански, турски, хинди и френски език. Отличен е с наградата на Съюза на българските писатели за сборника със стихове „Поетичен олтар“, излязъл през 1998 г. Воймир Асенов е носител и на Националната награда за патриотична поезия град Благоевград, Наградата на Министерството на културата „Златен век“, Национална награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ и други. Сборникът му с поезия „Съпричастие“, издаден през 2008 г., е номиниран за наградата „София“ същата година.[1]
Библиография
- „Крепост“ (1969)
- „Граници“ (1977)
- „Адрес“ (1983)
- „Гранична крепост“ (1986)
- „Нечакан гостенин“ (1986)
- „Пиринчени звънци“ (1988)
- „Рискован набор“ (1989)
- „Човечност“ (1989)
- „Молитвите на любовта“ (1993)
- „Поетичен олтар“ (1998)
- „Неподвластна любов“ (2000)
- „Платих си всички дългове с любов“ (2001)
- „Кукерски листник“ (2002)
- „Блудният син“ (2004)
- „Съпричастие“ (2008)
- „Да стигнеш до хълма“ (2009)
- „Кръвта на пчелина“ (2009)
- „История на Съюза на българските писатели. Т. 2. 1944 – 2013“ (2013, в съавторство)
Бележки
- ↑ а б в г Воймир Асенов // Литературен свят, ISSN 1314-2046. Посетен на 28 ноември 2017.
- ↑ 85 години от рождението на Воймир Асенов (01.06.1939 – 24.07.2013)
|
