Произведения

Поезия

Биография

По-долу е показана статията за Трауте Форести от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Трауте Форести
Traute Foresti
Родена15 март 1915 г.
Починала3 април 2015 г. (100 г.)
Националност Австрия
Уебсайт
Трауте Форести в Общомедия

Трауте Форести (на немски: Traute Foresti) с пълно име Гертрауд Щефани Мария Луизе Йозефа Маргарета Фриц е австрийска актриса, поетеса, белетристка и преводачка, родена в Кюб ам Земеринг (Долна Австрия).

Биография

Историческата поща в Кюб

През 1935 г. напуска аристократичния си дом и се преселва в Берлин, където работи като детегледачка, частна учителка и възпитателка. През 1939 г. започва да следва психотерапия в Института за психологически изследвания, а също актьорско майсторство при Паул Гюнтер от Дойчес театър, Берлин. През 1941 г. се установява във Виена, където завършва актьорското си образование и приема артистичното име Трауте Форести.

Творчески път

сп. „Протоколе'66“

Творческото поприще на Форести започва с литературни четения, в които представя немска и източна поезия, а като член на Форарлбергския областен театър се изявява в Брегенц – през театралния сезон 1945/46 г. играе Лейди Милфорд от драмата на Фридрих Шилер „Коварство и любов“.

Успоредно с театралната си дейност Форести сътрудничи и на Австрийското радио, като участва в радиопиеси и телевизионни постановки – съавтор е на литературното предаване „Светът на книгата“. От 1953 г. Форести се изявява и като литературен критик, най-вече в радиопоредицата „ex libris“. Сътрудничи на авторитетното литературно списание „Протоколе'66“. През 60-те години предприема множество лекционни пътувания из цяла Европа, в които популяризира австрийската поезия.

Поезия и проза

„Пристигане и раздяла или Между Риба и Скорпион“ (1992)

Сравнително късно Трауте Форести започва да публикува собствени творби. Издава книги с поезия и проза, между които „Смърт, ти ще си последната ми любов. Стихотворения и шансони“ (1985), сборника с любовни разкази „Срещи на Млечния път“ (1990), стихосбирката „Пристигане и раздяла или Между Риба и Скорпион“ (1992), „Абсолютното Ти“ (1994) – стихотворения и проза, стихосбирката „Поривът на вятъра носи сърцето ми“ (1995), „Пламтящият мак“ (1997) – стихотворения и проза и „Да откъснеш тишината. Импулси“ (2002).

Признание

Трауте Форести пресъздава „вътрешното пространство“ на битието, тишината и нежността на съществуването с вяра в „достойнството на човека“. Стиховете ѝ дишат с очарованието на ведра и тръпчива меланхолия, основните им теми са любовта, радостта, страданието, смъртта, раздялата и самотата, но също и познанието за красотата на живота. По нейни стихотворения са композирани песни. За творчеството ѝ се пише много: „По следите на стиховете. Австрийска лирика в огледалото на три десетилетия“ (2001), „Трауте Форести в литературния живот на Австрия“ (2004) – дисертация в Университета в Грац.

Поетесата има заслуги и към българската литература. През 1980 г. тя издава в свои преводи антологията „Нова българска лирика. 1300 години България“, за което е удостоена с ордена Кирил и Методий.

Библиография

„Да откъснеш тишината“ (2002)
  • Sprechklavier. Traute Foresti und die Dichterin. Mit Friederike Mayröcker. Schallplatte, 1977
  • Neue bulgarische Lyrik, Herausgabe und Übersetzungen, 1980
  • Tod, du wirst meine letzte Liebe sein. Gedichte und Chansons, 1985
  • Tagträume und Grenzgänge. Chronik meiner Jahre, 1988
  • Begegnungen auf der Milchstrasse. Merkwürdige Liebesgeschichten, 1990
  • Ankunft und Abschied oder Zwischen Fisch und Skorpion, 1992
  • Das absolute Du. Ein Lesebuch, 1994
  • Wiersze Wybrane, Wrocław, 1994
  • Windstoß trägt mein Herz. Gedichte, 1995
  • Piratin in fremden Gewässern. Lyrik & Prosa, 1996
  • Es brennt der Mohn. Ein Lesebuch, 1997
  • Die Stille herunterpflücken. Impulse, 2002
  • Traute Foresti Poetin – Pionierin – Piratin, Erinnerungen und Betrachtungen, 2003

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки