Произведения

Религиозен текст

Биография

По-долу е показана статията за Матей Граматик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Матей Граматик
български църковен писател

Матей Граматик е български църковен писател от XVI век, представител на Софийска книжовната школа.

Единственото познато произведение на Матей е житието на св. Николай Нови Софийски, убит с камъни от турците през 1555 г. в местността Три кладенци (Ючбунар). То дава ценни сведения за живота в София под османска власт: авторът е бил очевидец на събитието и пише скоро след гибелта на новомъченика. Заглавието съобщава, че той е дякон (съответно и писар) и ламбадарий (след протопсалта той е втори главен певец и пее на лявата певница) „на светата Божия и велика сердикийска църква". (В качеството на такъв през 1562 г. поръчва на книжовника Йоан Кратовски да препише едно четвероевангелие.)[1] Изглежда, че е посещавал Рилския манастир, тъй като повечето от цитираните в творбата му произведения се намират в библиотеката на манастира.[2]

Биографичните данни за него са много оскъдни. Вероятно е роден в София и получава образованието си в софийски училища. Свързан е с книжовните традиции, затвърдени през XVI в. от писатели като поп Пейо, чието произведение добре е познавал. В два паметника от XVI в. (Житието на Никола Нови и преписаното от кратовския книжовник поп Йоан евангелие през 1562 г.) Матей Граматик е наречен велик ламбадарий на църквата „Св. София Сердикийска“, като вероятно той е бил важно длъжностно лице в Софийската миттрополия. Заемал е видно положение сред софийското население; това проличава от подкрепата, която дава на мъченика Никола, и от усилията му за прославяне на неговата памет. Любопитно е, че сам Матей Граматик има самочувствието на "едни от благодните мъже в този град"[3] За образоваността и начетеността на Матей Граматик се съди по съчиненията му – чел е много църковни и някои светски произведения, запознат е с историята на град София.

Матей Граматик е автор на обширно житие на Никола Нови – най-дългото в българската литература, възникнало скоро след 1555 г., когато мъченикът е убит в София. Житието е известно в оригинал – ръкопис от XVI в., в който са поместени както служба на Никола Нови, така и общи похвални слова за софийските мъченици. При написването на творбата Матей Граматик се ръководи главно от патриотични подбуди – да предостави оръжие в ръцете на софийското население срещу чуждестранното насилие, да посочи твърдостта и смелостта на българите, които запазват своята вяра и народност. В житието е определено важно място на историческата обстановка, отразено е миналото на град София и тогавашното състояние на града (географско положение, климат, обществени учреждения, площади и улици, население, бит и духовен живот, околности и др.)В идеен и тематичен план той развива работата по новомъченишките жития, започната четири десетилетия по-рано от Поп Пейо.

Книжовникът Матей Граматик насочва вниманието си към един от мъчениците на София през XVI в., който е понесъл беди във връзка с вярата си – занаятчията Никола (обущар). Опитът за помахеданчване на Никола възмущава българското християнско население. Матей Граматик проследява подробно както страданията на мъченика, така и силното вълнение на българското население във връзка с това. Събитията са възпроизведени в правдива историческа и битова обстановка. Писателят не само е критикувал, но е посочил и положителния герой на своето време в средата на борещите се за запазване на българската народност, макар и само на верска почва. Той се старае да изрисува правдиви, а не легендарни образи, непосредствено наблюдавани в действителността. Стремежът да се документира верността на разказа чрез привеждане на многобройни исторически, географски и битови подробности свидетелства за нова тенденция в развитието на житийния жанр – по-пълно и по-правдиво изображение на човека и живота по това време. Това житие се явява безценен извор за епохата - в него е представено нагледно шериатското право. Също така това е най-голямото житие в старобългарската книжнина.[4] Уви, прекалената риторика и големият обем пречат житието да получи широко разпространение. Днес творбата е западена в един-единствен препис, изготвен наскоро след създаването ѝ от Лазар Кратовски през 1564[4]

Литература

  • Сырку, П. А. Очерки из истории литературных сношений болгар и сербов в XIV-XVII веках: житие св. Николая Новаго Софийскаго по единственной рукописи XVI в. – Сборник Отделения русскаго языка и словесности Императорской Академии наук, 71, 1901, i-lxxii, ccxliv-cccxlii, 27-143 (изследване и издание на текста на житието на св. Никола Нови)
  • Новобългарски превод на житието[неработеща препратка]

Бележки

  1. ↑ Христова, Б., Мусакова, Е., Узунова, Е. Опис на славянските ръкописи в сбирката на Църковно-историческия и архивен институт на Българската православна църква. Т. 1. Библейски книги. София, 2009, № 34.
  2. ↑ Райчинов, С. Софийският книжовен център и Рилският манастир през XVI в. – Старобългарска литература, 11, 1982, 67-79.
  3. ↑ "Кой кой е среб българите XV-XIX в" исторически енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев. Анубис 2000, 161 стр.
  4. ↑ а б Кой кой е сред българите XV-XIX в. сборник под редакцията на проф. Ил.Тодев. , Анубис 2000 стр. 162

Вижте също