Предговори

Поезия

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Корней Чуковски от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Корней Чуковски
Chukovsky by Repin.jpg
Портрет от Иля Репин, 1910 г.
Роден 19 март 1882 г.
Починал 28 октомври 1969 г. (87 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Русия Русия
Уебсайт Страница в IMDb
Корней Чуковски в Общомедия
Пощенска марка на СССР, 1982

Корней Иванович Чуковски (на руски: Корней Иванович Чуковский) е псевдонимът на руския и съветски писател, критик, преводач и очеркист Николай Василевич Корнейчуков (на руски: Николай Васильевич Корнейчуков).

Бил е сред най-популярните детски поети в СССР. Неговите изобретателни и находчиви рими са лесни за запомняне, а литературните му образи – абсурдни. Поемите му Крокодил, Телефон и др. са били любими на много поколения в СССР, стихове от негови поеми, особено Телефон са били често цитирани и използвани като изрази в съветските медии и ежедневните разговори. Той е бил също така влиятелен литературен критик и есеист.

Биография

Корней Чуковски е роден на 31 март (19 март стар стил) 1882 г. в Санкт Петербург.

Учи в гимназия в Одеса. След като я завършва, Чуковски започва кариера в журналистиката, пишейки за вестник „Одески новини“ от 1901 до 1905 г., като за 2 години от този период е кореспондент на вестника в Лондон.

През 1905 – 1908 г. работи като редактор на сатиричното списание „Сигнал“ и запова с книга за Леонид Андреев поредица от мемоари и анализи, които обхващат 3 поколения от руския литературен живот. По онова време започва да превежда произведения на английски и американски автори, най-видните имена от които са: Чарлс Дикенс, Марк Твен и Уолт Уитман.

Преводите и критиката, които Чуковски е написал, са високо ценени. Особено важен е неговият труд върху творчеството на руския поет от ХІХ век Николай Некрасов. Въпреки това, Чуковски дължи своето име на детската литература, която създава. Смятан е от мнозина за първия руски автор на модерна детска литература. Някои от неговите стихотворения, като „Крокодил“ (1917), „Мий без спир“ (1923) и „Голяма хлебарка“ (1923), са считани за класика в жанра. Техните рими и приятен вид нямали нищо общо с дореволюционните скучни произведения, които били характерни за тогавашното стихотворство. В творчеството на Чуковски баналните теми за съдружие и обществена отговорност са винаги с второстепенно значение, като на преден план излизат самите ярки истории. Те са изпъстрени с въображаеми случки за всекидневни ситуации и със същества, които са познати на децата.

Направени са театрални, филмови и дори оперни и балетни адаптации по негови произведения (композиторът Сергей Прокофиев продуцирал някои от тях), като те били много популярни през ХХ век.

Чуковски е автор на книгата От две до пет (1933 г.), която изследва детската реч и психика. Тя веднага станала любимо ръководство на родителите на малки деца и заради това има над двадесет издания.

Корней Чуковски умира на 28 октомври 1969 г. в Москва, Русия.

Литературното си наследство завещава на една от четирите си дъщери – писателката Лидия Чуковска. С нейно съдействие е оформен музей на писателя в „Селото на писателите“ край Москва[1].

Източници

  1. Дария Гонзалес, Тук лесно се диша и пише, „Руски дневник“, 20 май 2014 г.