Произведения
Разказ
-
-
Балони за пускане 5
- Luftballons, um sie loszulassen, 1954
-
-
-
Един миг любов 6
- Ein Augenblick der Liebe, 1959
-
- Сваляне на всички:
Биография
По-долу е показана статията за Херберт Айзенрайх от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Херберт Айзенрайх Herbert Eisenreich | |
| Роден | 7 февруари 1925 г. |
|---|---|
| Починал | 6 юни 1986 г. Виена, Австрия |
| Професия | поет, писател, белетрист |
| Националност |  Австрия |
Херберт Айзенрайх (на немски: Herbert Eisenreich) е австрийски поет, белетрист, есеист и автор на радиопиеси.
Биография и творчество
Херберт Айзенрайх е роден в Линц. Желае да стане артист, но е призован в армията и като войник във Втората световна война е тежко ранен и попада в плен. След завръщането си следва германистика във Виена и започва да пише. Няколко години е сътрудник на културната редакция на Радио Хамбург. Тогава публикува значимото си есе „Творческото недоверие или Доколко австрийската литература е австрийска литература?“, което има за тема националната идентичност на родната книжовност.
Творчество
За художествените творби на Херберт Айзенрайх е характерно стълкновението между духовния мир на човека и конформизма на следвоенното австрийско общество. Литературният път на писателя започва с новелата „Покана да живеем ясно“ (1951) и диалозите „Себастиан или Малкият шанс и големият риск на мъченика“ (1953). След това Айзенрайх публикува първия си роман „Също и в техния грях“ (1953) по мотиви на Достоевски. С дълбок психологизъм се отличават книгата му с разкази „Зъл хубав свят“ (1957), повестта „Прадядото“ (1964) и прозаичните сборници „Тъй да се каже, любовни истории“ (1965), „Приятелите на жена ми“ (1968), „Една красива победа и 21 други недоразумения“ (1973) и „Синият магарешки бодил на романтиците“ (1976). Излизат и избраните му стихотворения „Изгубени находки“ (1976), както и два сборник с размишления „Мъдрости за грошове“ (1985) и „Мемоари на ума“ (1986) с общото подзаглавие „Из бележките на един софист“.
Библиография
- Einladung, deutlich zu leben, 1952
- Auch in ihrer Sünde, Roman, 1953
- Ein Ästhet, 1953
- Wovon wir leben und woran wir sterben, 1955
- Böse schöne Welt, Erzählungen, 1957
- Reaktionen. Essays zur Literatur, 1964
- Sozusagen Liebesgeschichten, 1965
- Sebastian. Die Ketzer, Zwei Dialoge, 1966
- Die Freunde meiner Frau, 1966
- Ich im Auto, 1966
- Das kleine Stifterbuch, 1967
- Große Welt auf kleinen Schienen, 1968
- Ein schöner Sieg und 21 andere Mißverständnisse, 1973
- Das Leben als Freizeit, 1976
- Verlorene Funde. Gedichte 1946-1952, 1976
- Die blaue Distel der Romantik, 1976
- Groschenweisheiten, 1985
- Memoiren des Kopfes, 1986
Награди и отличия
- 1946: Erzählerpreis des Linzer Volksblattes
- 1954: Erzählerpreis des Süddeutschen Rundfunks
- 1955: Hörspielpreis von Radio Bremen
- 1957: Prix Italia für Wovon wir leben und woran wir sterben
- 1957: Literaturpreis des Kulturkreises der deutschen Wirtschaft (Förderpreis)
- 1958: „Австрийска държавна награда за литература“
- 1965: „Голяма художествена награда на провинция Северен Рейн-Вестфалия“
- 1969: „Награда Антон Вилдганс“
- 1984: Peter-Altenberg-Preis
- 1985: „Награда Франц Кафка“ на град Клостернойбург
- 1985: Goldenes Ehrenzeichen für Verdienste um das Land Wien
Източници
- Тази статия се основава на материал[неработеща препратка], използван с разрешение.
Външни препратки
- Разкази от Херберт Айзенрайх Архив на оригинала от 2016-04-04 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Die LYRIKwelt
|
