Биография

По-долу е показана статията за Хайнц Чеховски от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Хайнц Чеховски
Heinz Czechowski
Роден7 февруари 1935 г.
Починал21 октомври 2009 г. (74 г.)
Професияпоет, есеист, драматург, преводач
Националност Германия
Хайнц Чеховски в Общомедия

Хайнц Чеховски (на немски: Heinz Czechowski) е немски поет, есеист, драматург и преводач.

Биография и творчество

Хайнц Чеховски е роден в Дрезден в семейството на чиновник.

Десетгодишен Чеховски преживява разрушителните бомбардировки на родния си град. След като получава образование за чертожник, следва в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг, където силно влияние му оказва поетът Георг Маурер.

Първите си стихотворения Хайнц Чеховски публикува през 1957 г. в списание „Нойе дойче литератур“. Работи като издателски редактор в Хале и драматург в Магдебург. Публикува още стихосбирките „Следобедът на една любовна двойка“ (1962) и „Пътуване по водата“ (1967). В ГДР Хайнц Чеховски е официално по-скоро търпян, отколкото ценен. Преди политическата промяна през 1989 г. поетът издава стихосбирките „Овце и звезди“ (1975), „Що се отнася до мене“ (1981), „Аз, например“ (1982), „До приятел и враг“ (1983) и „Никакъв по-близък знак“ (1987).

По подстрочници прави поетични преводи на творби на Михаил Лермонтов, Ана Ахматова, Марина Цветаева и Янис Рицос.

През 1992 г. Хайнц Чеховски е един от съоснователите на Свободната академия на изкуствата в Лайпциг. След дългогодишно мълчание започва отново да публикува поезия и издава книгите „Нощна следа“ [1] (1993), „Стихове и поеми“ (1996), „Пустошта Колмен“ (1997), „Моят Вестфалски мир“ (1998), „Очилата на Зойме“ (2000), „Времето е спряло“ (2001) и „Изцелен от всички чудеса“ (2006).

Установява се да живее като писател на свободна практика в Шопинген и Франкфурт на Майн.

Библиография

  • „Nachmittag eines Liebespaares“, Gedichte, 1962
  • „Sieben Rosen hat der Strauch“, 1964
  • „Zwischen Wäldern und Flüssen“, 1965
  • „Unser der Tag, unser das Wort“, 1966
  • „Wasserfahrt“, Gedichte, 1967
  • „Spruch und Widerspruch“, Prosa, 1974
  • „Schafe und Sterne“, Gedichte, 1975
  • „Was mich betrifft“, Gedichte, 1981
  • „Von Paris nach Montmartre“, 1981
  • „Ich, beispielsweise“, Gedichte, 1982
  • „An Freund und Feind“, Gedichte, 1983
  • „Herr Neithardt geht durch die Stadt“, 1983
  • „Kein näheres Zeichen“, 1987
  • „Sanft gehen wie Tiere die Berge neben dem Fluß“, 1989
  • „Mein Venedig“, Gedichte und Prosa, 1989
  • „Auf eine im Feuer versunkene Stadt“, 1990
  • „Nachtspur“, Gedichte und Prosa, 1993
  • „Gedichte und Poeme“, 1996
  • „Nachtspur“, Gedichte+Prosa, 1996
  • „Wüste Mark Kolmen“, Gedichte, 1997
  • „Mein westfälischer Frieden. Ein Zyklus“, 1998
„Градината на моя баща“ (2003)
  • „Sauerländische Elegie“, 1998
  • „Ich und die Folgen“, 1998
  • „Das offene Geheimnis“, 1999
  • „Die Zeit steht still“, Gedichte, 2001
  • „Wüste Mark Kolmen“, Gedichte, 2000
  • „Seumes Brille. Gedichte aus der Schöppinger Chronik (1999/2000)“, 2000
  • „Einmischungen“, 2000
  • „Was mich betrifft“, Gedichte, 2000
  • „Seumes Brille“, 2002
  • „Der Garten meines Vaters“, 2003
  • „Die Elbe bei Pieschen und andere Ortsbeschreibungen“
  • „Unstrutwärts“
  • „Von allen Wundern geheilt“, Gedichte, 2006
  • „Die Pole der Erinnerung. Autobiographie“, 2006

Награди и отличия

Бележки

  1. ↑ Стихотворението „Някога сега“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни