Даниела Петрова

(преводач)

[±]

Даниела Димитрова Петрова (02.10.1964 — 30.06.2006) е родена в гр. Габрово. Възпитаничка на Априловската гимназия. Завършва Френска филология във ВТУ Св. св. Кирил и Методий с отлична диплома и медал.

Още в университета проявява преводаческата си дарба, като печели конкурс по художествен превод.

Работи като преводач с френски и италиански в Дома на хумора и сатирата в Габрово от 1985 до 1990 г. От 1990 до 1994 г. е лектор по руски и френски език в Азорския университет в Португалия, където научава португалски. От 1995 г. е преподавател по португалски език и литература във ВТУ Св. св. „Кирил и Методий“. Интересите й са в областта на литературата и художествения превод. Автор е на 15 научни публикации. От 1994 г. започва работа по дисертационен труд върху средновековния португалски автор Жил Висенте, който остава недовършен. Член е на Съюза на учените в България.

Превела е единствената у нас „История на Португалия“ от видния португалски историк и общественик професор Жузе Ермано Сарайва. Неин е преводът на романа „Градът и планината“ на Еса де Кейрош и на пиесата „Отец Луиш де Соза“ на Алмейда Гарет, двама от най-добрите португалски класици. Превела е две новели на съвременните португалски автори Давид Морау-Ферейра и Илена Маркеш.

На нея дължим и прекрасните преводи на романите на Паулу Коелю „Алхимикът“, „Петата планина“, „Край река Пиедра седнах и заплаках“, „Вероника решава да умре“, „Демонът и сеньорита Прим“, „Воинът на светлината“, „Единайсет минути“, „Захир“.

При второто си посещение в България П. Коелю отдели от времето си за лична среща с нея, на която изрази горещата си благодарност за труда й, като изтъкна, че благодарение на нея е толкова известен в България.