Азиз Несин (автор)

Биография

По-долу е показана статията за Азиз Несин от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Азиз Несин
Aziz Nesin
РоденМехмет Нусрет
20 декември 1915 г.
Починал6 юли 1995 г. (79 г.)
Професияписател, поет, журналист, сценарист
Националност Турция
Жанрсатира
СъпругаВедия Несин (1939 – 1948)
Мерал Челен (1956 – 1967)
ДецаОя (1940), Атес (1942), Али (1956), Ахмет (1957)
Уебсайт
Азиз Несин (вляво) в музея на восъчните фигури в Ескишехир, Турция. Музей на восъчните фигури Ялмъз Буюкерчен

Азиз Несин (понякога Азис Несин[1], на турски: Aziz Nesin) е турски писател-сатирик и общественик-социалист и радетел на дружбата между Турция и Съветския съюз. Рожденото му име е Мехмет Нусрет (Mehmet Nusret).

Редактор е на множество сатирични вестници със социалистически уклон, сред които и „Марко Паша“, в сътрудничество с Али Сабахатин. За политическите възгледи е лежал няколко пъти в затвор и намирал убежище в СССР.

Сред мишените на сатиричните му разкази и романи са бюрокрацията, икономическото неравенство. В творбите си съчетава универсалните истини с тънко местно чувство за хумор.

Несин е носител на множество литературни награди в Турция, СССР, Италия и България. Произведенията му са превеждани на повече от 30 езика.

През 1972 г. основава фондацията „Несин“, като ѝ отстъпва авторските права върху произведенията си (книги, пиеси, сценарии за филми), разпространявани или представяни в Турция и по света. Каузата на фондацията му е всяка година да взема под попечителство по 4 бедни деца, като им осигурява подслон и образование докато не се сдобият с професия.

През 1985 година критикува провеждания в България „Възродителен процес“, определяйки го като „нямащ нищо общо със социализма“.[2]

Издадени произведения на български

  • „Един луд избяга“, Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1963
  • „Какви сме магарета“, Изд. „Народна младеж“, София, 1967
  • „Зюбюк“, Изд. „Народна култура“, София, 1967
  • „Кралят на футбола“, Изд. „Медицина и физкултура“, София, 1976
  • „Познаваме се отнякъде“, Изд. „Отечествен фронт“, София, 1978
  • „Живее ли Яшар?“, Изд. „Народна култура“, София, 1979
  • „Единственият път“, Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1984

Източници

  1. Кратка българска енциклопедия, Българска академия на науките, София, 1966
  2. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 147.

Външни препратки