Арман Лану (автор)

Арман Лану
Роден	24 октомври 1913 г. Париж, Франция
Починал	23 март 1983 г. (69 г.) Шам сюр Марн, Франция
Професия	писател, поет, журналист
Националност	Франция
Активен период	1943 – 1983
Жанр	драма, криминален роман, исторически роман, мемоари, биография, лирика, документалистика
Направление	натурализъм
Награди	„Гонкур“
Съпруга	Пиере Дюбоа (1942 – ?) Катрин Толстоф (1964 – 1983)
Деца	2
Уебсайт	armand-lanoux.fr Страница в IMDb

Арман Лану (на френски: Armand Lanoux) е френски журналист, поет и писател на произведения в жанра драма, лирика, криминален роман, биография, исторически роман, мемоари и документалистика.

Арман Лану е роден на 24 октомври 1913 г. в Париж, Франция. Родителите му, Еме Лану и Джейн Джакоби, се срещат в САЩ и се установяват във Франция. Израства в Шел на брега на река Марна.

Смъртта на баща му през 1930 г. го принуждава рязко да прекъсне обучението си в Мо и да участва във финансовото обезпечаване на семейството. Самоук и финансово независим от шестнадесетгодишна възраст, работи в много професии: банков служител, заместник-учител, след това титуляр, представител на луксозни книги, дизайнер на кутии за бонбони, и журналист до 1939 г. В периода 1934 – 1935 г. отбива военната си служба и става офицер от запаса.

След избухването на Втората световна война, през 1939 г. е мобилизиран. На 11 юни 1940 г. е заловен и затворен в лагер в Померания. Престоят му там е основа на няколко негови романа. Освободен през 1942 г. Същата година се жени за Пиере Дюбоа. Имат двама сина – Жил и Оливие, родени през 1948 и 1952 г.

Насочва се към писателската си кариера и първият му роман „Убитият канадец“ (La Canadienne assassinée) е издаден през 1943 г.

Пише в различни жанрове: съвременен роман, нехудожествена литература, мемоари, драма, криминален роман, поезия. Част от произведенията му са на антивоенна и антифашистка тематика. През 1963 г. печели наградата „Гонкур“ за романа си „Когато морето се оттегля“.

От 1957 до 1964 г. прекарва няколко месеца в годината в курорта Сен Жан Кап Фера, където има втори дом. През 1964 г. напуска Шел и се установява в Шам сюр Марн. Жени се за втората си съпруга – Катрин Толстоф.

Ръководил е много културни организации: член на литературния комитет на издателство „Артеме Фаяр“ през 1950 г., на Френския комитет за телевизия (1958 – 1959), Висшия съвет за литература (от 1974 г.), Писателския съюз, Международния университет за радио и телевизия, член на Пен клуба, негов вицепрезидент през 1971 г. и президент през 1972 – 1975 г., президент на Дружеството на драматичните автори и композитори през 1978 – 1981 г., член на Постоянния съвет на писателите, член на Асоциацията на Франция и СССР.

Избран е за член на Академия „Гонкур“ през февруари 1969 г. Става генерален секретар на организацията през 1971 г.

Арман Лану умира на 23 март 1983 г. в Шам сюр Марн, Франция.

Литературните му архиви се съхраняват в Библиотеката на националните архиви на Квебек в Монреал.

• La Canadienne assassinée (1943)
• Le Pont de la folie (1946)
• L'Affaire de l'impasse Ronsin (1947)
• La Nef des fous (1948) – награда „Южен-Даби“ за социален роман
• L'Enfant en proie aux images (1949)
• La Classe du matin (1949)
• Cet âge trop tendre (1951)
• Les Lézards dans l'horloge (1952)
• Colporteur (1953) – награда „Аполинер“
• Bonjour, Monsieur Zola (1954)
  Добър ден, господин Зола, изд.: БЗНС, София (1987), прев. Констанца Дянкова
• Le Photographe délirant (1956)
• Le Commandant Watrin (1956) – награда „Интералие“
  Майор Ватрен, изд.: ОФ, София (1960), прев. Мария Николова
• Yododo (1957)
• Le Rendez-vous de Bruges (1958)
• Un jeune homme en habit (1958)
• La Tulipe orageuse (1959)
• La Tête tranchée: à quoi jouent les enfants du bourreau (1959)
• 1900, la bourgeoisie absolue (1961)
• Quand la mer se retire (1963) – награда „Гонкур“
  Когато морето се оттегля, изд.: ОФ, София (1969), прев. Иван Попов
• Maupassant, Le Bel Ami (1967)
  Мопасан, изд.: „Народна култура“, София (1985), прев. Афродита Морчева
• Les Images D'Epinal (1969)
• La Polka des canons (1971)
• Le Coq Rouge (1972)
• Le Berger des abeilles (1974)
  Пастирът на пчелите, изд.: „Партиздат“, София (1984), прев. Пенка Пейнирджиева, Милети Младенов
• Paris 1925 (1975)
• Adieu La Vie, Adieu L'Amour (1977)
• Les Chateaux de Sable (1979)
• Le Montreur D'Ombres (1982)
• La Corsetière prodigieuse (1988)

• Кабарето на щастието – разкази, изд.: „Профиздат“, София (1966), прев. Цветан П. Цветанов, съдържа: Кабарето на щастието, Дяволът от департамента Сена и Марна, Пясъчните замъци, Светлите очи
• Малката глинена лампа – разказ, сп. „Литературен форум“ (1997), прев. Мария Янчева
• Предговор към Пари от Емил Зола, изд. Профиздат, 1985 г.
• Предговор към Почеркът - огледало на душата от Пиер Фоа, изд. Екстрем, С., 1999 г.

• 1964 De langste nacht – тв филм
• 1968 Koenigsmark – тв филм
• 1970 Le lys dans la vallée – тв филм
• 1971 Yvette – тв филм
• 1972 L'Atlantide – тв филм
• 1972 M. de Maupassant ou Le procès d'un valet de chambre – тв филм
• 1976 Cinéma 16 – тв сериал, 1 епизод
• 1976 Le château des Carpathes – тв филм
• 1978 Émile Zola ou La conscience humaine – тв минисериал, 4 епизода
• 1980 La peau de chagrin – тв филм
• 1983 La veuve rouge – тв филм, по L'affaire de l'Impasse Roncin
• 2004 Quand la mer se retire – тв филм

• ((en)) Библиография в Goodreads
• ((en)) Биография в официалния сайт Архив на оригинала от 2020-12-01 в Wayback Machine.
• ((en)) Биография в Babelio

• Официален сайт на Арман Лану
• Арман Лану в Internet Movie Database
• Арман Лану в Internet Speculative Fiction Database

Нормативен контрол BNF CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NKC NLG PLWABN SNAC IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Литература“