Биография
По-долу е показана статията за Александър Куприн от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Александър Куприн Александр Иванович Куприн | |
руски писател | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Литераторские мостки, Санкт Петербург, Русия |
Националност | Русия |
Работил | писател |
Литература | |
Период | 1889 – 1934 |
Жанрове | разказ, Повест, очерк, фейлетон, публицистика, фантастика |
Течение | Натурализъм |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Александър Куприн в Общомедия |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 21:01, 25 декември 2021 (UTC). |
Александър Иванович Куприн (на руски: Алекса̀ндр Ива̀нович Купрѝн) е руски писател, пилот, изследовател и пътешественик.
Сред най-известните му творби са „Молох“ (1896), „Олеся“ (1898), „Дуел“ (1905), „Суламит“ (1907), „Гранатова гривна“ (1911) и пр. Владимир Набоков го нарича „руският Киплинг“ заради историите му за пътешественици-изследователи.
През живота си Куприн пробва много и различни професии – офицер, цирков артист, църковен певец, лекар, ловец, рибар и т.н. Неговите ранни къси разкази, в които често се говори за коне и други животни, са пропити с любов към живота във всичките му измерения. Бързо печели популярност след като Толстой го провъзгласява за достоен приемник на Чехов. За връх в неговото творчество е определян шпионският разказ „Щабскапитан Рибников“ (1906).
Впоследствие интересът на Куприн към литературата намалява и той се отдава на ходене по кръчми и бордеи.
След Октомврийската революция емигрира във Франция. На 31 май 1937 г. се връща в Москва, където само година по-късно умира. Той е погребан в Ленинград, на Литераторские мостове, близо до гроба на Тургенев.
Външни препратки
|