Биография

По-долу е показана статията за Ювал_Харари от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Ювал Харари
יובל נח הררי
израелски историк
Роден
Кирят Ата, Израел
Религияеврейски атеизъм
Учил вЕврейски университет в Йерусалим
Работил вЕврейски университет в Йерусалим
Научна дейност
Учил приСтивън Дж. Гън
Публикации„Сапиенс – кратка история на човечеството“ (2011)
ПовлиянДжаред Даймънд
Подпис
Уебсайтwww.ynharari.com
Ювал Харари в Общомедия

Ювал Ноа Харари е израелски историк и писател.

Биография

Роден е на 24 февруари 1976 г. в Кириат Ата, Израел,[1][2] в еврейско семейство с корени от Полша и Буковина.

Следва история на Средновековието и военна история по време на следването си в Еврейския университет в Йерусалим между 1993 и 1998 г. През 2002 г. защитава докторантура в Джизъс Колидж, Оксфорд, под ръководството на Стивън Дж. Гън.[3] Между 2003 и 2005 г. е стипендиант на фондацията на семейство Ротшилд.

Най-популярната му книга е „Sapiens. Кратка история на човечеството“, издадена през 2011 г. на иврит, а през 2014 Г. на английски език. Преведена е на още 45 езика, вкл. български (ИК Изток-Запад, 2016). Книгата се основава на 20 лекции по световна история и изследва цялата история на човека, еволюцията на Homo sapiens от каменната епоха до политическите и технологични революции на XXI век. Еврейското издание се превръща в бестселър в Израел и предизвиква голям интерес както в академичната общност, така и сред широката общественост, превръщайки Харари в знаменитост.[4][5]

Харари е два пъти носител на Наградата „Полонски“ за „Творчество и оригиналност“ през 2009 и 2012 г. През 2011 г. печели наградата „Moncado“ на Дружеството за военна история за изключителни статии във военната история.[6]

Книгата му Homo Deus: Кратка история на бъдещето е публикувана през 2016 г. и изследва възможностите за бъдещо развитие на хомо сапиенс.

Книгата на Харари „21 урока за XXI век“, публикувана на 30 август 2018 г., се фокусира повече върху съвременните проблеми.[7][8] В рецензията на английския седмичен вестник New Statesman се коментира това, което вестникът нарича „смехотворни морални сентенции, разпръснати из целия текст“, критикува се стилът на писане на Харари и се заявява, че той „търгува с безсмислени отклонения и мъчителни баналности“.[9] В същото време американското списание Kirkus Reviews оценява книгата като "tour de force" (в смисъл на майсторско творение) и я описва като „изключително поучително изследване на актуалните въпроси и близкото бъдеще на човешките общества“.[10]

Възгледи

Харари се интересува от това как Хомо сапиенс е достигнал сегашното си състояние и бъдещото му развитие. Проучванията му се фокусират върху макроисторически въпроси като: Каква е връзката между история и биология? Каква е основната разлика между хомо сапиенс и другите животински видове? Има ли справедливост в историята? Историята има ли посока? Хората по-щастливи ли стават в течение на историята?

Харари смята незадоволеността за „дълбокия корен“ на човешката действителност и за свързана с еволюцията.

В статия от 2017 г. Харари твърди, че чрез технически прогрес и напредък в областта на изкуствения интелект, „до 2050 г. ще се появи нов вид хора – безполезната класа. Хората, които не просто са безработни, но неспособни да получат работа.“ Според него справянето с тази нова социална класа в икономическо, социално и политическо отношение ще бъде основното предизвикателство за човечеството през следващите десетилетия.

Харари е защитник на правата на животните, особено на домашните, и е веган. В статия от 2015 г. във вестник „Гардиън“ със заглавие „индустриалното фермерство е едно от най-лошите престъпления в историята“ той определя "съдбата на животните, отглеждани в индустриални ферми [...] като един от най-важните етични въпроси на нашето време“.

Харари обобщава възгледите си за света в интервю от 2018 г. със Стив Полсън по следния начин: „Нещата са по-добре от когато и да било в миналото. Но все още са доста зле. Положението може да стане много по-лошо. Това води до оптимистичен поглед, защото ако разбереш, че нещата са по-добре, отколкото преди, това значи, че можем да ги направим дори по-добри“.

Личен живот

Ювал Ной Харари е открит гей, през 2002 г. той се жени за партньора си на име Ицик Яхав, сега двойката живее в мошава (селскостопанска община) Мезилат Цион близо до Йерусалим.[11][12]

Харари е активист за правата на животните, привърженик е на веганството,[13] (предупреждава обаче, че по този въпрос не бива да се подхожда с радикалното „всичко или нищо“[14]). Той практикува випасана медитация.[15]

Библиография

  • Renaissance Military Memoirs: War, History and Identity, 1450 – 1600. Woodbridge: Boydell & Brewer, 2004
  • Special Operations in the Age of Chivalry, 1100 – 1550. Woodbridge: Boydell & Brewer, 2007
  • The Ultimate Experience: Battlefield Revelations and the Making of Modern War Culture, 1450 – 2000. Houndmills: Palgrave-Macmillan, 2008
  • Sapiens: A Brief History of Humankind. London: Harvill Secker, 2014
    Sapiens: кратка история на човечеството, прев. Ина Димитрова, София: Изток-Запад, 2016, 380 стр. ISBN 978-619-152-950-6
  • Homo Deus: A Brief History of Tomorrow (2016)
    Homo Deus: Кратка история на бъдещето, прев. Юлия Гешакова, София: Изток-Запад, 2018, 346 стр. ISBN 978-619-01-0223-6
  • 21 Lessons for the 21st Century. London: Jonathan Cape, 2018
    21 урока за 21-ви век, прев. Мариана Шипковенска, София: Изток-Запад, 2019, 285 стр. ISBN 978-619-01-0416-2
  • Nexus: A Brief History of Information Networks from the Stone Age to AI, Fern Press, 2024

Източници

  1. ↑ LibraryThing: Harari Yuval Noah
  2. ↑ Cadwalladr, Carole. Yuval Noah Harari: The age of the cyborg has begun – and the consequences cannot be known // „Гардиън“, 5 юли 2015. Посетен на 2 ноември 2016.
  3. ↑ CV at The Hebrew University of Jerusalem // 2008.
  4. ↑ Payne, Tom. Sapiens: a Brief History of Humankind by Yuval Noah Harari, review: 'urgent questions' // The Telegraph. 26 септември 2014. Посетен на 29 октомври 2014.
  5. ↑ Fast talk / The road to happiness, Haaretz, 25 април 2012.
  6. ↑ Официален сайт на Ювал Харари.
  7. ↑ Snell, James. Book review: Is '21 Lessons for the 21st Century' another hit for Yuval Noah Harari // The National. август 25, 2018. Посетен на 25 август 2018.
  8. ↑ Lewis, Helen. 21 Lessons for the 21st Century by Yuval Noah Harari review – a guru for our times? // 15 август 2018. Посетен на 25 август 2018.
  9. ↑ Jacobson, Gavin. Yuval Noah Harari's 21 Lessons for the 21st Century is a banal and risible self-help book // 22 август 2018. Посетен на 30 юли 2021.
  10. ↑ 21 Lessons for the 21st Century // Kirkus. 27 юни 2018. Посетен на 30 юли 2021.
  11. ↑ Тим Адамс. Yuval Noah Harari: ‘We are quickly acquiring powers that were always thought to be divine’ Архив на оригинала от 2018-05-22 в Wayback Machine.(англ.) на сайта theguardian.com, 27 август 2016
  12. ↑ Fast Talk The Road to Happiness Архив на оригинала от 2017-09-16 в Wayback Machine.(англ.) на сайта haaretz.com, 25 април 2012
  13. ↑ Керол Кедуоладр. Yuval Noah Harari: The age of the cyborg has begun — and the consequences cannot be known Архив на оригинала от 2017-09-03 в Wayback Machine.(англ.) на сайте theguardian.com, 5 юли 2015
  14. ↑ Туит от 20.09.2022
  15. ↑ Интервью с Ювалем Харари Архив на оригинала от 2017-12-12 в Wayback Machine.(англ.) The World Today, октомври — ноември 2015, стр. 32

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни