Произведения

Роман

Поезия

Сваляне на всички:

Приказка

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Георги Константинов Христов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Константинов.

Георги Константинов
български писател и поет
Георги Константинов на литературното четене „5 години „Отвъд кориците“, 2020 г.
Роден
Георги Константинов Христов

Националност България
Учил вСофийски университет
Работилредактор, поет
Народен представител в:
VII ВНС   
Литература
Жанровестихотворение
Награди„Петко Р. Славейков“ (2001)
„Константин Константинов“ (2006)
„Гео Милев“ (2007)
„Димчо Дебелянов“ (2018)

Георги Константинов Христов е български писател и поет, автор на над тридесет книги поезия и книги за деца. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски, а книгата му „Туфо, рижият пират“ е издадена на немски, френски, руски, украински, полски и други езици.

Биография

Георги Константинов е роден на 20 декември 1943 г. в Плевен. Завършва Софийския университет със специалност българска филология в 1967 година. Работи като редактор в Българска телевизия (1967 – 1971), заместник главен редактор на вестник „Народна младеж“ (1972 – 1973), член на Бюрото на ЦК на ДКМС и главен редактор на списание „Родна реч“ (1973 – 1983), главен редактор на списание „Пламък“ (от 1983). Народен представител е в Седмото велико народно събрание (1990 – 1991).

Изключен от Българската комунистическа партия, след публикацията на стихотворението „Квартално събрание“ на първа страница на вестник „Литературен фронт“ през март 1988 година.[1][2]

Заместник-министър на културата в 1995 година в правителството на Жан Виденов. Главен секретар на Съюза на българските писатели (1997).

Член на българския ПЕН център от 1996 година и негов председател от 2000 до 2014 година. Участвал е в международни поетически форуми в Белград, Стокхолм, Солун, Маастрихт, Мексико Сити, Москва, Охрид, Стружките вечери на поезията и др.

Стиховете си печата за пръв път във вестниците „Народна младеж“ и „Септемврийска победа“ и в списание „Родна реч“.

Автор е на стихотворението, по чийто текст ФСБ създават песента си „Обичам те дотук“. В интервю Константинов твърди, че стихотворението, което е част от любовен цикъл, писан в края на 70-те години, е използвано от ФСБ първоначално без той да бъде питан изобщо.[3]

Председател на журито на националната награда „Владимир Башев“.[4][5][6][7]

Признание и награди

Библиография

Поезия

  • Една усмивка ми е столица (1967)
  • Лично време (1974)
  • Неграмотно сърце (1978)
  • Общителен самотник (1982)
  • Път и дом (1988)
  • Обичам те дотук (1992)
  • Будна кома (1996)
  • Дърво и птица (1999)
  • Аспиринов сняг (2001)
  • Любовно разписание (2005)
  • Човекът е въпрос (2005)
  • Вечерна дъга (2006)
  • Нови стихове. Лирика. Сатира (2007)
  • Колхида (2019)
  • Непадаща звезда (2020)

Есеистика

  • Поезията като свидетел (2019)

Книги за деца

  • Магаре с крила (1983)
  • Туфо, рижият пират в три части (1984 – 1994)
  • Приказки за Румпи-Румп (1990)

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Текстове
Видео

Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Бележки

  1. Пенчо Ковачев, „Усмихнат в бъдещето влиза, тъй както в мерцедес“, в. „24 часа“, 22 май 2010 г.
  2. „Георги Константинов: Понякога говорехме с езоповски език; Сега партокрацията е умножена многократно“, интервю на Невена Борисова, e-vestnik.bg, 20 юни 2016 г. (публикуван е и пълният текст на стихотворението „Квартално събрание“.
  3. Вагалинска, Ирина. Писателят Георги Константинов: На човек му липсват не първите седем години, а първите седем книги // сп. „Тема“, бр. 36 (255). 11 септември 2006. Архивиран от оригинала на 2017-03-06. Посетен на 6 март 2017. Разбрах, че са използвали мой стих, когато песента излезе на първо място в годишна класация.
  4. „Росен Карамфилов е новият носител на Националната литературна награда „Владимир Башев“, Културни новини, 17 ноември 2017 г.
  5. „Награда „Владимир Башев“ за поета Росен Карамфилов“, monitor.bg, 20 ноември 2017 г.
  6. „Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“, БНТ, „Библиотеката“, 24 ноември 2019 г.
  7. Таня Димова, „Носител на наградата за поезия „Владимир Башев“ 2019 е Иван Ланджев“, БНР, 22 ноември 2019 г.
  8. ПОЧЕТНИ ГРАЖДАНИ НА СОФИЯ