Под това заглавие предлагаме две от особено интересните книги на Джералд Даръл. Първата, „Гончетата на Бафут“, описва една от ранните му, непосредствено след войната (1947 г.), експедиция за колекциониране на редки животни в Камерун, Западна Африка, а другата „Зоологическа градина в моя багаж“, се отнася до събития, станали 9 години по-късно пак там, които полагат началото на създаването на собствената зоологическа градина на автора.

С майсторство, проникновение и великолепно чувство за хумор Дж. Даръл разказва за многобройните си срещи с едни от най-интересните и странни животни на топлия континент, както и с редица забележителни образи от местното население. За него животните, с които ни запознава, са такива ярки индивидуалности, както и прочутият фон на Бафут — веселият владетел на огромна територия от Камерун, с когото нерядко осъмват на чашка под звуците на „придворния“ оркестър.

 

 

Джералд Даръл е роден в Джамшедур, Индия, през 1925 година. През 1928 година неговото семейство се завръща в Англия, а през 1933 г. се премества на континента. Най-после семейството се установява на остров Корфу, където остава до 1939 година. През този период Джералд Даръл изучава задълбочено зоология и държи голям брой диви местни животни в дома си като свои питомци. През 1945 година той постъпва в Уипснейдския парк като стажант-уредник. През 1947 г. финансира, организира и води своята първа експедиция за колекциониране на диви животни в Камерун. Тази експедиция бива последвана от втора през 1948 и трета през 1949 година, този път до Британска Гвиана. Организирал е експедиции също така до Парагвай и Аржентина. В последните години той и неговата жена посещават Нова Зеландия, Австралия и Малая, където правят серия телевизионни филми — „Двама в джунглата“ — заедно с екип от филмовия отдел „Естествена история“ на Би-Би-Си.

През 1957 година Джералд Даръл отново е в Камерун, но този път той не събира животни за други зоологически градини, както дотогава, а полага началото на своята собствена, известна една година по-късно като Джерсейска зоологическа градина. Днес Даръл е известен широко като натуралист, писател и природозащитник. Неговите книги (а те не са малко на брой) са преведени на много езици и макар писани за най-широк кръг читатели, представляват определен интерес за специалистите зоолози и етолози.

0 Гончетата на Бафут
The Bafut Beagles,

По-характерни животни и растения в книгата „На лов за живи животни“[1]

Животни

Безгръбначни

1. Бръмбар Голиат — Goliathus meleagris. Може би най-едрият бръмбар на земята. Дълъг е около 15 см и широк около 10. По своите размери и маса превъзхожда много дребни птици и бозайници. Среща се в тропическите и екваториалните гори на Африка.

2. Паякоскорпион — тук става дума за представител на разр. Pedipalpi Thelyphonus candatus от сем. Uropygidae по всяка вероятност. На пръв поглед наистина наподобява скорпион. „Опашката“ му е съставена от голям брой дребни членчета и което е най-същественото, не завършва с отровна жлеза и шип както при същинските скорпиони. Обитател е на тропическите и екваториалните гори на Африка.

Земноводни

3. Листовежда крастава жаба — Bufo superciliaris от сем. Bufonidae. Наименованието си е получила от шарките по гърба непосредствено зад очите и кожните гънки, които наподобяват вежди. Благодарение на тази си окраска листовеждата жаба се слива напълно със заобикалящата я среда. Обитава влажните тропически гори на Африка.

4. Космата жаба — Trichobatrachus robustus от сем. Ranidae, подсем. Astyeosternidae. Специфична особеност при този вид е, че мъжките екземпляри имат космоподобни епителни образувания по бутчетата и задните части на телата си, които улесняват кожното им дишане. Обитават планинските потоци в Западна и Централна Африка.

5. Африканска ноктеста жаба — Xenopus laevis. Представител на сем. Pipidae, подразр. Aglossa. Названието си е получила заради острите нокътчета (шпори), които има на вътрешните три пръста на всеки заден крак. Известна е с това, че е първата жаба, върху която са правени тестове за установяване на бременност при жени.

Влечуги

6. Сцинк — сборно наименование на гущерите от сем. Scincidae, разр. Scincomorpha. Една от най-многобройните групи гущери, разпространени в топлите части на Стария свят. Някои видове са необикновено красиво и пищно оцветени (куе-фонг-гу принадлежи към този разред).

7. Агами — сборно наименование на гущерите от род Agama, сем. Agamidae. Семейството включва около 200 вида, някои от които са измежду най-интересните представители на влечугите в света. При агамите, които водят „обществен живот“, се забелязват различия в окраските на мъжките индивиди в зависимост от „социалното“ им положение.

8. Гекони — сборно наименование на представителите на подр. Gekkota — многобройна и широко разпространена група гущери. У нас се среща единствен представител на сем. Gekkonidae (същински гекони) — домашното гущерче. Повечето гекони имат интересно устроени лапички в зависимост от терена, който обитават.

9. Дървесна усойница — представител ни рода Boiga от сем. Colubridae. Нощни змии. Срещат се във влажните тропически гори и мангровите обраствания. Силно отровни са,

10. Змия-яйцеяд — Dasypeltis scabra от сем. Colubridae. Храни се с яйца на птици, които поглъща цели.

11. Мамба — представители на рода Dendroaspis. Сборно наименование. Също дървесни обитатели, значително по-едри от дървесните усойници. Срещат се в тропическите гори на Африка (Централна и Западна). Силно отровни са.

12. Габонска пепелянка — Bitis gabonica от сем. Viperidae, чиито представители у нас са пепелянката и усойницата. Разпространена е почти из цяла Африка (от Южно Мароко до Капската област). Силно отровна е.

Птици

13. Сив папагал — Psittacus erythacus. Един от многобройните представители на разр. Psittaci (Папагали). Среща се в крайбрежните райони на Зап. Африка и в част от Централна Африка. На големина е колкото гълъб.

14. Птици-тъкачи — сборно наименование на представители от сем. Ploceidae, разр. Passeriformes (Пойни птици). Същинските птици-тъкачи съставят отделно подсемейство, което дава името на семейството. Наименованието им произхожда от начина на построяване на гнездото — то като че ли е изтъкано от лико, ивици листа или сухи треви и виси като кошничка от дървото. На едно дърво обикновено гнезди цяла колония птици-тъкачи и то изглежда отрупано със странни плодове. У нас подобни гнезда и по подобен начин правят авлигата и торбогнездният синигер.

15. Птици-калайджийки (бакърджийки) — по всяка вероятност става дума за вида Pogoniulus subsulphureus, макар че авторът може да е наблюдавал и някой друг от видовете на този род, тъй като ареалите на разпространение са граничещи и отчасти се припокриват. Принадлежат към сем. Capitonidae, разр. Piciformes. Обитават Западна и Централна Африка. Наименованието си са получили, изглежда, от своята песен, която удивително напомня звъна на медникарска наковалня.

16. Африканско земеродно рибарче — в книгата е описан представител на сем. Alcedinidae, които макар и не многобройни, са широко разпространени из Стария свят. Близък родственик е на нашето земеродно рибарче и има сходна биология.

17. Африканска калугерица — Afribyx senegallus. Принадлежи към сем. Charadriidae от разр. Charadriiformes (Дъждосвирцови). По-едра от нашенската калугерица, с по-дълги крака и без характерната качулка на главата. От горната страна на основата на човката растат два дълги кичура от нежни нишковидни перца, които приличат на мустаци и придават живописен вид на птицата.

18. Африканска горска кукумявка — Ciccaba woodfordii, сем Strigidae разр. Strigiformes. Обитава тропическите гори на Централна и Западна Африка. Подобна на нашата кукумявка, но по-едра и с по-пъстро оперение.

19. Турако — сборно наименование на представителите на сем. Musophagidae от разр. Cuculiformes (Кукувицови). Видовете от това семейство са с красиво оцветено оперение. Разпространени са в горите на Западна и Централна Африка.

20. Пикатартес — Picathartes. Този род включва само два вида, много редки представители на сем. Muscicapidae (Мухоловки) от разр. Пойни птици, обитаващ тропическите гори на Западна Африка. На големина са колкото чавка. Характерен морфологичен белег и за двата вида е напълно голата глава, оцветена в червено, розово и черно. Гнездят по скалисти места. Строят гнездата си подобно на нашенските лястовици — от кал и клечки.

21. Птици-носорози — сборно наименование на представителите на сем. Bucerotidae от разр. Coraciformes. Отличителният им морфологичен белег са големите рогови израстъци във формата на наденица, които покриват по-голямата част от клюна и част от главата. Ярко оцветени и живописни птици. Различните видове от семейството се срещат почти из цяла Африка, с изключение на северните райони.

22. Белолико африканско чухълче — Otus leucotis от сем. Strigidae. Един от най-потайните представители на семейството на совите (нашият вид чухъл — Otus scops — също не прави изключение). Също така една от дребните сови изобщо, както и нашенският му роднина, но по-красиво оперен от него. Разпространен в тропическите и екваториалните области на Африка и в Мадагаскар.

Бозайници

23. Бузест плъх — представител на сем. Muridae, подсем. Cricetominae. Видовете от това семейство приличат на хомяците (хамстерите) и по биологията си — донякъде на нашите лалугери. Подобно на тях например те пренасят събраната храна до складовете си, като я тъпчат в специални торбички в бузите си, откъдето е дошло и тривиалното им название. Разпространени са из цяла Африка на юг от Сахара.

24. Тръстикови плъхове — представители на сем. Thryonomidae. Някои от видовете на това семейство са наравно с бобъра и бобака едни от най-едрите гризачи на земята. Разпространени са в Африка на юг от Сахара. Използуват се за храна от местното население и се смята, че имат превъзходно месо.

25. Африкански сънливец — представители на подсем. Graphiurinae (африкански сънливци) от сем. Glirirfae (Сънливци), към което принадлежи и нашенският сънливец или съсел. Твърде подобни на него по външен вид и по биологията си.

26. Листоносни прилепи — представителите на сем. Hipposideridae. Характерен морфологичен белег на видовете от това семейство е необикновено сложната конфигурация и форма на носа, ушите и изобщо цялата муцуна, което по всяка вероятност е във връзка със сложно устроен сонар (звуков локатор), с чиято помощ прилепите се ориентират при полета си. Обитатели на тропическа и екваториална Африка.

27. Галаго — Galago elegantlichus pallidus, един от представителите на сем. Galagidae. Систематично тези животни се числят към подразр. Prosimiae (Полумяймуни), група Lorisiformes, тъй като са от най-низшите примати (бозайници, към които принадлежат маймуните и човекът). Водят нощен живот. Обитават тропическите и екваториалните гори на Африка. Външният им вид, с огромните очи, нежна козина и меки плавни движения ги прави извънредно симпатични и може би за това английското им тривиално название е „горски бебета“ (възможно е то да е превод от местно название).

28. Галаго на Демидов — Galago demidovi. Най-дребният представител на сем. Galagidae. Биологически и екологически особености като на останалите видове от семейството.

29. Пото (пото-галаго) — Perodicticus potto. Също представител на подразреда Полумаймуни, група Lorisiformes. Биология и разпространение, както на представителите на Galagidae.

30. Маймуни мона — Cercopithecus rnona. Представители на сем Cercopithecidae (Морски котки). Смятат се за дребните и средно големи маймуни на стария свят. Разпространени са в тропическите и екваториалните гори на Африка.

31. Бабун (бабуин) — представител на рода Papio, към който се числят и павианите. От сем. Cercopithecidae. Видовете от този род, както и от цялото семейство, са широко разпространени в Африка без северните области на континента. В последните години бе установена интересна екологическа зависимост между популацията на бабуните и броя на леопардите от даден район — оказа се, че избиването на тези котки води до прекомерно нарастване на популацията на бабуните, което в крайна сметка се отразява зле на селскостопанската продукция на въпросния район. Бабуните, а и всички останали видове от рода Papio имат стаден начин на живот, агресивни са и са били наблюдавани да организират лов на дребни бозайници.

32. Маймуни пата — Ръждив (чернонос) хусар — Erythrocedus patas patas. Също представител на сем. Морски котки.

33. Маймуни Колобус — сборно наименование на няколко вида от сем. Colobidae, разр. Catarrhina (Тесноноси маймуни). Описаният в книгата вид по всяка вероятност е С. abyssinicus. Разпространени в Централна, Западна и Източна Африка.

34. Дрил — Mandrillus leucopnaeus. Заедно с мандрила, с който си приличат твърде много, това са най-едрите представители на сем. Морски котки на подр. Тесноноси маймуни. Разпространени са из цяла Африка, но в районите на тропическите и екваториалните гори. Почти всяка европейска зоологическа градина притежава единия или двата вида. Известни са на широката публика с червените си задници.

35. Малка белоноса морска котка — Cercopithecus petaurista fantiensis. Това са типичните представители на сем. Морски котки (Cercopithecidae). Малки и средно големи маймунки с много дълги опашки. Разпространени са из тропическите и екваториалните гори на Африка заедно с други видове от семейството. Има ги в почти всяка зоологическа градина.

36. Мустаката (синьолика) морска котка — също типичен представител на сем. Морски котки — Cercopithecus ccphus cephtis. Това са също така широко разпространени маймуни из Африка на юг от Сахара. Обитават както горите, така и саваните.

37. Четкоопашато бодливо свинче — Atherurus africanus от сем. Hys Iriciriae. Въпреки че е наречено „свинче“, това животно принадлежи към разр. Rodentia (Гризачи) и е най-близо до тях по външния си вид и строежа на тялото от всички видове на семейството, към което се числи и по-известното дървесно бодливо свинче (дикобраз). Съобщавано е, че един вид африканско бодливо свинче се храни между другото и с костта от бивните зъби на умрели слонове. Бодлите на почти всички видове са дълги, твърди и заострени, лесно се измъкват от кожата и остават в тялото на евентуалния нападател, където предизвикват болезнени и гнойни рани.

38. Стенджърова катерица — Protoxerus stangeri от сем. Sciuridae. Тя е една от най-едрите катерици изобщо — тялото ѝ достига до 40 см дължина. Разпространена е в тропическите гори и планинските гори в Западна и Централна Африка.

39. Малка летяща катеричка — сборно наименование на видовете от рода Idiurus от сем. Anomaluridae, подразр. Sciuromorpha (Катерицови). Дребно, подобно на мишка бозайниче, което притежава летателна ципа между предните и задните си крака и може да прелети, планирайки до 100 м. Обитава девствените и труднодостъпни райони на тропическите и екваториалните гори на Африка.

40. Чернонога мангуста — Bdeogale nigripes от сем. Viverridae. Този вид е разпространен в Зап. Африка и Конго. Принадлежи към групата на кучеподобните мангусти. На големина е колкото средно голямо куче.

41. Мангуста джудже (мангуста-пигмей, или ръждивочервеникава мангуста) — Helogale parvula. Тя е най-дребният, но може би най-свиреп вид от подсем. Herpestinae (мангусти) на сем. Viverridae. На големина е колкото нашенската невестулка. Разпространена е в Западна, Централна и Южна Африка. Няколко семейства обитават едно жилище, което представлява сложна система от подземни ходове и натрупана като хълмче над повърхността пръст с изходи и входове.

42. Кусиманса (кусиманс) — Mungos obscurus. Това са дребни мангусти, които образуват отделен подрод към рода. Също са от подсем. Herpestinae. Видовете от този род са известни като унищожители на кобри и други отровни змии.

43. Блатна мангуста — Herpestes paludinosus. Принадлежи към рода на същинските мангусти. Наричана е блатна, понеже се среща в блатисти местности и райони навсякъде в Африка на юг от Сахара. Интересното е, че всички мангусти се опитомяват много лесно, особено ако са отгледани от малки, и се привързват силно към господаря си. В много от тези райони на света мангустите са дори определено полезни домашни животни.

44. Малка водна антилопа — Hyemoschus aquaticus от сем. Tragulidae на подразр. Ruminantia (Преживни животни). Тя е една от дребните антилопи на Африка (не по-голяма от нашенска коза) с твърде интересът навици и биология. Придържа се към водоеми целогодишно, плува добре и значителен дял от храната ѝ се състои от едри безгръбначни животни (охлюви, бръмбари и пр.), които търси из влажните места около водоемите.

45. Скален даман — представител на разр. Hyracoidae, сем. Procaviidae, по всяка вероятност Procavia ruficeps. На големина достига до 10 кг (колкото много едър заек), по биологията и поведението си прилича на гризач, но всъщност е копитен бозайник — систематично много далеч от гризачите. Разпространен е (четирите вида) из цяла Африка на юг от Сахара.

46. Панголини (люспести мравояди) — сборно наименование на представителите на разред Pholidota. Всички видове са обединени в едно сем. Manidae и в един род Manis, който се подразделя на няколко подрода. Разпространени са в Африка и Азия (вкл. Индонезийските острови). Характерна морфологична особеност при панголините е срастването на космите от козината в рогови плочки (люспи), които покриват тялото на животното като броня и то прилича повече на гущер, отколкото на бозайник.

47. Ръждиво горско прасе — Potamochoerus porcus. Наричано е още речно прасе, тъй като местообитанията му са горите и гъсталаците по теченията на реките в Западна и Централна Африка.

48. Златна котка — Profelis aurata. Един от най-красивите представители на семейство Котки. Родът обхваща три вида, разпространени съответно в Африка, Индия и Борнео. Африканската златна котка е представена от два подвида и се среща в някои райони на Централна и Западна Африка. На дължина достига 90–95, а на височина — 30–37 см.

49. Сервал — Leptailurus serval. Малко по-едър от златната котка. Окраската му е петниста, но варира в зависимост от екологичната форма. Ушите са много големи. Разпространен е в Западна, Централна и Източна Африка.

50. Цибетка — Vivierra civetia. Един от средно големите представители на сем. Viverridae. По външния си вид наподобява котка, оцветена в сивобяло с едри чернокафяви петна, но муцуната ѝ е типична за семейството. Разпространена е из цяла Африка, с изключение на Сахара и най-южните области на континента. Тя е нощен хищник.

Растения

1. Бугенвилия — тропически увивен храст с кремави или светложълти цветове, събрани по три заедно с оградени от три яркочервени околоцветни листчета. Родът Bougainvillaea принадлежи към сем. Nyctigmaceae и произхожда от Бразилия. Широко разпространена е като декоративни растения.

2. Хибискус — дървета, храсти и едногодишни тревисти растения, принадлежащи към сем. Malvaceae (Слезови). Родът наброява около 200 вида диворастящи и културни растения, разпространени в топлите и умерените райони на земята. Цъфти с едри, обагрени от бледокремаво до червено цветове. Много от видовете хибискус се използуват като декоративни растения. Нашата бамя (зеленчукът) е един от видовете на този род — Hibiscus esculentus. Към това семейство (Malvaceae) принадлежи и памукът.

3. Ероко — Chlorophora excelsa. Високо до 60 м и с диаметър до 2,5 м дърво, разпространено в Западна и Източва Африка. От сем. Могасеае (Черничеви). Стопански вид с много добра дървесина.

4. Пау-пау (поупоу) — плодовете на папаята, или диненото дърво — Carica papaya от сем. Garicaceae. Високо до двадесетина метра дърво, произхождащо от тропическите гори на Южна Америка. Култивира се за плодовете му, които са на големина колкото нашенските пъпеши, месестата им част е сладка, с приятен аромат на зрели праскови, жълтооранжева до червена. Сокът на плодовете съдържа много силен протеолитичен ензим и улеснява храносмилането.

5. Каскара — Rhamnus purshiana. Представител на рода Rhamnus, сем. Rhamnaceae. Произхожда от Северна Америка, но е разпространен почти повсеместно. Сокът на плодовете има пургативно и слабително действие поради съдържанието на някои гликозиди. Използуват се също за производство на водни бои.

Бележки

[1] Бележките са на редактора

Издание:

Автор: Джералд Даръл

Заглавие: На лов за живи животни

Преводач: Борис Дамянов

Година на превод: 1974

Език, от който е преведено: английски

Издател: Земиздат

Град на издателя: София

Година на издаване: 1974

Тип: сборник; очерк; пътепис

Националност: английска

Печатница: печатница „В. Андреев“, Перник

Излязла от печат: 25.12.1974 г.

Редактор: Владимир Помаков

Художествен редактор: Михаил Макариев

Технически редактор: Катя Стоянова

Художник: Румен Ракшиев

Коректор: Елка Папазова; Маргарита Събева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/38