Джордж Елиът
Мидълмарч

Мери Ан Евънс (1819–1880), влязла в световната литературна съкровищница с литературния си псевдоним Джордж Елиът, е английска писателка, една от най-великите не само на Англия и не само на своето време — викторианската епоха, а на всички времена. Оставила е на поколенията седем романа, сред които „Адам Бийд“ (1859), „Мелницата на река Флос“ (1860), „Сайлъс Марнър“ (1861) и „Мидълмарч“ (1871–1872), посветени предимно на живота в провинциална Англия, описан с невероятно психологическо проникновение и реализъм. Едва ли е случайност фактът, че „Мидълмарч“ е включен в списъка на 50-те книги, които човек задължително трябва да прочете през живота си. Писателката избира за псевдоним мъжко име, за да бъде „взета на сериозно“, както пише самата тя, защото повечето викториански авторки топят перото си в сантиментална сълзливост. Но тя има още една причина да не използва името си — за да предпази личния си живот от любопитни погледи и да избегне евентуален скандал, свързан с 20-годишната й връзка с женен мъж.

Малко писатели са опитвали да нарисуват толкова всеобхватна картина на своето време, каквато създава Джордж Елиът със своя безспорен шедьовър. Тя не оставя незасегнат дори най-беглия аспект на обществения живот в малкото градче Мидълмарч в Централна Англия в периода 1830–1832 година. Джордж Елиът разгръща повествованието си в две успоредни направления, които постоянно се пресичат — съдбата на изпълнената с идеалистични намерения и оптимизъм Доротия, която, вместо да се омъжи за заможния земевладелец сър Четам, за когото е сгодена, решава да се обвърже с педантичен учен, който според нея се труди над гениална творба — „Ключ към митологиите“. Доротия решава да му помогне във великото начинание и да сподели интелектуалния живот на съпруга си. Втората линия на повествованието проследява нещастния семеен живот на амбициозния лекар Лидгейт и вулгарната Розамонд Винси. На този фон Джордж Елиът тъче богато платно, изпъстрено с драматични обрати и разкази за любов, смърт, предателство и прошка. Благодарение на нейното остро психологическо прозрение произведението звучи напълно съвременно и кара Вирджиния Улф да възкликне: „Един от малкото английски романи, написани за зрели хора“. Всеки, докоснал се до него, ще усети присъствието на голямата световна литература.