В продължение на две години като капитан на кораб Конан продължава успешната разбойническа кариера. Обаче другите пирати от Зингария, които завиждат на чужденеца, успяват да го свалят на брега край Шем. Конан бяга във вътрешността и се присъединява към Свободните другари — банда наемници. Вместо да се награби с богата плячка обаче, той трябва да изпълнява скучна граничарска работа на границата с черните царства. Виното е кисело, плячката — нищожна, а и черните жени скоро омръзват на Конан. Но идва краят на скуката…

Въведение

От множеството видове художествена литература, онази, която предоставя най-чистото забавление, е героическата фантастика: историята за меча и чародейството в един въображаем свят или на тази планета преди много години, или в далечното бъдеще, или пък в един друг свят, в друго измерение, където магията е реалност и всички мъже са силни, всички жени — красиви, всички проблеми — прости, а животът е изпълнен с приключения. В този свят блестящи градове издигат грейналите си кули към звездите; магьосници отправят зловещи проклятия от подземните си бърлоги; опасни духове дебнат от порутени замъци; първобитни чудовища с трясък си проправят път през гъстите джунгли; а съдбата на царствата се балансира върху острието на огромни мечове, размахани от доблестни и неимоверно силни герои.

Един от най-великите автори на героическата фантастика е Робърт Е. Хауърд (1906–1936), който е прекарал по-голямата част от краткия си живот в Крос Плейнс, Тексас. Хауърд е плодовит автор за популярните списания от онова време. Творчеството му е повлияно от Джек Лондон, Талбот Мънди, Хералд Ламб, Едгар Райс Бъроуз и Х. Ф. Лъвкрафт.

Най-незабравимият герой на Хауърд е Конан Кимериеца. Конан вероятно е живял преди около дванадесет хиляди години, през хибореанската епоха, между потъването на Атлантида и началото на описаната история. Истински варварин от северната земя Кимерия. Конан прегазва реки от кръв и побеждава враговете си — хора и свръхестествени сили — за да стане най-накрая цар на хиборейското царство Аквилония.

Приживе Хауърд е публикувал осемнадесет истории за Конан, а още няколко бяха открити в ръкопис след ранната му смърт. Имах честта да ги редактирам за публикация, както и да преработя и завърша онези, които авторът не бе успял да завърши.

 

 

Конан пристига като младеж в царството Замора (виж на картата) и в продължение на няколко години води несигурния живот на крадец там, в Коринтия и в Немедия. После се хваща като наемник, първо в ориенталското царство Туран, а след това и в хиборейските царства. Принуден да бяга от Аргос, той става пират по бреговете на Куш. Върши набезите си с пиратката Шемитиш, с Белит и банда черни корсари, спечелвайки името Амра — Лъва.

След смъртта на Белит Конан се връща към наемничеството в Шем и в съседните хиборейски царства. След това води живот, изпълнен с приключения сред номадските престъпници, казаците, от източните степи, сред пиратите от морето Вилайет и сред планинските племена от Химелейските планини на границата между Иранистан и Вендия. После отново става войник в Кот и Аргос, като през това време за кратко е владетел на пустинния град Томбалку. И отново към морето — първо като пират край островите Барача, после като капитан на кораб сред зигарейските пирати. В началото на тази книга той наближава четиридесетгодишна възраст.

Л. Спраг де Камп