Не четете тази книга.

Сериозно, не я разгръщайте. Не вниквайте в думите, изреченията и разказите. Не търсете скритата болка, която кърви от всяка една буква. Не се опитвайте да проумеете колко разочарования съм изпитал през живота си, та да бъда принуден да излея тъгата си на всички тези над 500 обикновени листа хартия.

Ако обаче мислите със собствената си глава, а не с тази на майка си или на приятелката си, ако обичате разкази, които назовават нещата с истинските им имена, ако обичате да четете за чужда болка, понеже това ви напомня, че не сте единствените, които са се разочаровали от хората около вас… или ако просто обичате да четете хорър, фантастика и фентъзи — заповядайте! Каня ви на разходка из душата си.

Да, знам, че там е доста мрачно. Но навремето там имаше и малко любов. Ако успеете да я зърнете, значи трудът ми не е бил напразен.

0 Лори