Когато един ослепял на четири години автор обрисува заобикалящата го действителност с почти фотографска точност, това не е само добросъвестност, нито пък връщането му към годините на детството и младостта е сантиментално пътешествие.

Четейки повестта „Дните“ на Таха Хусейн (1889–1973), не знаем на кое първо да се възхищаваме — на огромната воля, на неизчерпаемата жажда за знания, на проникновенията на аналитичната мисъл, на прозренията на човека, предизвикал поврат в критериите към съвременната литература както в Египет, така и в целия арабски свят.