На моите събратя по перо!

Към читателя

„В тишината на есенната мъгла“ е четвъртият ми сборник с разкази който успях да събера. Разказите в него са писани в един много труден за мен период, 2006–2008 г. Вероятно той е оставил следа върху творчеството ми. Човек в повечето случаи не е в състояние да управлява съдбата си, както хубавите така и лошите събития. Бих казал дори, че лошите събития мобилизират допълнително резервите от жизнена енергия в човека. Така той понякога дава повече от онова което в нормални условия е способен да даде. Моят приятел Краси Бачков обича да казва, „Най-хубавото съм написал когато ми е било най-тежко“. Не зная дали е така и при мен, вие най-добре ще прецените.

Не бих могъл да пиша и да извайвам напълно измислени събития и герои. Всяка моя идея за разказ се основава на действителни случки и действителни герои. Дори нещо повече, голяма част от описаните сюжети са почерпени от мои лични изживени мигове. В тоя смисъл всеки разказ е мое изживяно чувство, моя сбъдната или несбъдната мечта, къс от моя живот.

Понякога ме питат защо все пак си губя времето и пиша разкази. Ами че това е моят собствен начин за общуване със света около мен. Той ми помага в трудни мигове. Разсейва отчаянието, помага ми да позная себе си и накрая води ме към добротата. А тя, истинската доброта е светлия бисерен път за всеки осмислен и пълноценен човешки живот.

 

Авторът