Колийн Маккълоу
Жертвеният жребец (Част I: Дойдох, видях, победих)

Речник

авгури (гадатели) и ауспици (гадания) — гадателите се избирали доживотно и имали за задача да тълкуват знаците на съдбата. Те определяли дали дадено начинание, било то военно, търговско или друго, се ползва с одобрението на боговете. Съществувал точен протокол за извършване на ауспиците, затова на авгурите не се приписвали никакви мистични способности.

агер публикум — обществена земя. След братята Гракхи и Марий станало широко разпространена практика тя да се раздава на безимотни граждани или бедни войници. Тази мярка срещала ожесточен отпор в сената.

агора — централният площад в гръцките градове, обикновено ограден с колонади и служещ за обществени събирания.

академици — последователи на философското учение на Платон.

аквилифер — най-способният войник в легиона, който носел бойния сребърен орел на подразделението и го пазел да не попадне във вражески ръце. Като отличителен знак носел вълча или лъвска кожа.

Амис — град Самсун в Турция.

Анатолия — приблизително територията на Турция.

Аполония — южният край на Игнациевия път на адриатическото крайбрежие на Македония. Бил разположен при устието на река Вьоса в Албания.

Арабия Феликс (Щастлива Арабия) — онази част на Арабския полуостров, която се намира на Червено море.

Арелат — град Арл във Франция.

Арециум — град Арецо в Италия, на река Арно.

Асфалтово езеро — Мъртво море. В древността то било основен източник на асфалт, който изплавал на повърхността му и бил събиран лесно оттам. Другите находища не били достатъчно качествени, защото асфалтът там бил примесен с много сяра. Асфалтът се ценял много в древността и бил използван за унищожаване на селскостопански вредители, а също и в медицината. Набатейците имали монопол върху добива му и го защитавали ревностно.

атриум — обширна приемна в римските къщи.

Атропос — имало три богини на съдбата. Клото предяла нишката, Лахесис я тъчала, а Атропо разрязвала получените шарки и така определяла началото, продължителността и края на живота.

базилика — голяма сграда, предназначена за различни обществени дейности, като съдебни заседания или търговски дейности. Базиликите се издигали със средства на някой изтъкнат благородник и носели името му.

балисти — артилерийски съоръжения, изстрелващи големи камъни. Камъкът се слагал в кош, който се задвижвал с помощта на натегнати въжета.

Бариум — град Бари в Италия.

Бетис — река Гуадалкивир в Испания. Според географа Страбон долината й била най-плодородната земя в света.

Бонония — град Болоня в Италия.

Брундизиум — град Бриндизи в Италия.

Бурдигала — град Бордо във Франция.

Бутротум — град на територията на съвременна Албания.

Веста — богиня на домашното огнище.

весталки — жриците на Веста. Били шест и изпълнявали тази длъжност от седмата до трийсетата си година. Били длъжни да запазят девствеността си и се смятали за пазителки на късмета на Рим.

военни трибуни — това били младшите началници във войската и се назначавали от пълководеца.

войнишки трибуни — това били двайсет и четирима мъже между двайсет и пет и двайсет и девет годишна възраст, които се избирали всяка година от народното събрание, за да служат в легионите на консулите.

Вокониев закон за наследството на жените — сериозно ограничавал правото на жените да получават наследство по силата на завещание.

Гадес — град Кадис в Испания.

Галатия — област в Анатолия между Витиния и река Халис, която била населена с гали. На мястото на древния й град Анкира сега се намира Анкара.

галбан — смола, добивана от едно сирийско растение и използвана в древната медицина.

Гарумна — река Гарона във Франция.

Генуциев закон — гласял, че при повторно кандидатиране за даден държавен пост от последния мандат на кандидата трябва да са минали десет години.

гимназиум (гимназия) — място за гимнастически упражнения или сборно място на философи и софисти.

градски префект (префектус урби) — бил назначаван от консулите, за да председателства съдилището на градския претор по време на Латинския фестивал и да се грижи за Рим в отсъствие на преторите.

Данубиус — река Дунав.

дванайсетте плочки (таблици) — на тях в средата на пети век били записани римските закони. При нахлуването на галите в Рим изгорели, но после били възстановени, вече като бронзови плочки. През последните години на Републиката имали по-скоро мемориална, отколкото юридическа стойност.

демагог — първоначалното гръцко значение на думата било човек, който влияе с думите си на тълпата. Римските демагози почти неизменно били народни трибуни, ала рядко отправяли някакви призиви към широките народни маси, а и слушателите им не били от най-неоправданите граждани. Затова по-късно терминът се използвал с подигравателно значение.

денарий — най-едрата древноримска монета, равняваща се на четири сестерции. В един талант имало 6250 денарии.

Дертона — град Тортона в Италия.

диадема — елинският символ на монархията. По-скъпите корони се смятали за прекален разкош. Диадемата представлявала бяла лента, която се завързвала на тила и свободните й краища често висели над раменете.

дивертикулум — околовръстен път, обикалящ Рим извън Сервиевите стени и свързващ всички главни артерии, водещи към града.

дигнитас — означавало приноса на даден човек за благосъстоянието на Рим и включвало морални и етични норми, репутацията му, правото му на уважение и подобаващо отношение от страна на съгражданите му и историците. Дигнитас се измервала с влиянието, създадено благодарение на личните качества и делата на човека.

диктатор — римски магистрат, който се назначавал от сената за справяне с тежки кризи на управлението, например войни, заплашващи да се пренесат на римска територия. Той назначавал свой заместник, началника на конницата. В ранните години на републиката изпълнявал само военни задачи, а цивилното управление оставало в ръцете на един от консулите. Мандатът му бил шест месеца, колкото траел един активен военен сезон. Имал право на двайсет и четирима ликтори, които носели брадви във фасциите си дори на територията на Рим. Единствен диктаторът не бил отговорен за действията си и не можел да бъде съден след слизане от поста си. Постепенно сенатът започнал да избягва назначаването на диктатори, като обявявал сенатус консултум ултимум, извънредно положение. Когато станал диктатор след влизането с войската си в Рим, Сула си присвоил големи правомощия. Използвал властта си, за да приеме нова конституция, да напълни хазната и да се отърве от политическите си противници. Останал на този пост много повече от шест месеца, но в крайна сметка се оттеглил. Цезар тръгнал по неговите стъпки и си присвоил още по-голяма власт по време на диктатурата си.

Дирахиум — град Дурас в Албания.

Добрите люде — ултраконсервативна политическа фракция по времето на Цезар и Цицерон.

дуумвири — управителите на латиноговорящите градове; били винаги по двама.

Евксинско море — Черно море.

едикт — сборник от насоки и препоръки, който всеки магистрат издавал при стъпването си в длъжност, за да очертае приоритетите на дейността си.

едили — имало четирима едили, двама плебейски и двама куриатни. Плебейските едили (от 493 г. пр.Хр.) имали за задача да помагат на народните трибуни, избирали се от плебейското събрание за една година и нямали право на курулно кресло и ликтори. Курулните едили (от 367 г. пр.Хр.) се избирали от народното събрание за една година, имали право да седят на курулно кресло и имали по двама ликтори. Едилите се грижели за поддръжката на римските улици, площади, водопроводи, канали, движението, обществените сгради, строителните стандарти за частни постройки, обществените паметници и съоръжения, пазарите, мерките и теглилките (чиито еталони се пазели в храма на Кастор и Полукс), организирането на някои игри и обществения зърнен запас. Имали право да налагат глоби и използвали средствата за организирането на игри.

Екастор! Едепол! (Кълна се в Кастор! Кълна се в Полукс!)_ — много разпространени възклицания, като първото било използвано само от жените, а второто_ — от мъжете.

Екбатана — град Хамадан в Иран.

Елисейски полета (Елизиум) — макар че римляните не вярвали в задгробен живот в библейския смисъл на тази дума, те смятали, че съществува отвъден свят, където витаели сенките на умрелите. Елизиум бил населен със сенките на най-добродетелните люде.

Еней — син на цар Анхиз от троянска Дардания и богинята Артемида (Венера). Избягал от опожарената Троя със стария си баща на раменете и свещения образ на Атина Палада (закрилящ Троя) под мишница. След много приключения стигнал до Лациум и дал начало на римския народ. Синът му Юл станал първият цар на Алба Лонга. Чрез него Юлиите можели да проследят родословието си до Венера.

епикурейство — философията на Епикур, проповядваща пълно отдаване на плътските удоволствия.

етнарх — общ термин, означаващ магистратите на гръцките градове.

ефир (етер) — горната част на атмосферата, в която витаели боговете, или въздухът непосредствено около някой бог, спуснал се на земята. С тази дума се означавала и небесната синева.

Ибер (Иберус) — река Ебро в Испания.

игри (луди) — тази традиция започнала още по време на царството, но се разраснала при републиката. Първоначално имало само надбягвания с колесници, но по-късно започнали да се провеждат битки с диви зверове, спортни състезания, пиеси и шествия. Най-популярни били Римските игри, луди Романи, през септември. Те не включвали гладиаторски битки. На игрите имали право да присъстват само жени и мъже с римско гражданство, не чужденци или освободени роби. В цирковете жените имали право да седят до мъжете, но не и в театрите.

иди — една от трите фиксирани дати в римския календар. Падали се на тринайсетия ден през януари, февруари, април, юни, секстил (август), септември, ноември и декември или на петнайсетия през март, май, квинктил (юли) и октомври.

Изида — египетска богиня, приета и от гърците. Тъй като основно в култа към нея било самобичуването, коренните римляни презирали нейните последователи.

Илион — латинското име на Троя.

Илирия — област, заемала територията на днешните Хърватия, Босна и Херцеговина.

империум — командната власт на курулните магистрати и промагистрати. Империумът означавал, че съответното длъжностно лице има пълна власт в рамките на правомощията си. Давал се по силата на куриатен закон за срок от една година, ако не се посочел изрично по-дълъг срок. От степента на империума зависел и броят на ликторите.

империум маюс — неограничена командна власт, надвишаваща империума дори на консулите. Преди Помпей Велики се давала рядко, но след това всеки се стремял към такива правомощия.

инимикус — неприятел на сената, но не хостис.

Италийска Галия — провинция на територията на сегашна Северна Италия.

календи — една от трите фиксирани дати в древноримския календар. Падали се на първия ден от месеца.

Кари (Кара) — селище на територията на днешна Турция при границата със Сирия, където бил разгромен и убит Марк Крас.

Картаген — могъщ град — държава, основан от финикийците и владял голяма част от Западното Средиземноморие, включително Испания, Сардиния, Сицилия и Корсика. След трите Пунически войни, продължили 150 години, мощта му постепенно намалява и накрая бива сринат до основи.

катапулт — артилерийско съоръжение, което стреляло със заострени дървени колове на принципа на арбалета.

квестори — най-ниското стъпало в курсус хонорум. Макар че отначало сенаторите се определяли от цензорите, при Цезар един мъж можел да влезе в сената като просто бъде избран за квестор. Това ставало на двайсет и девет годишна възраст. Квесторите се избирали за една година и ръководели финансите и Съкровищницата, ставали управители на провинции или на някой важен италийски град. Ако служели в провинциите, можели да продължат мандата си като проквестори.

Квирин — богът — закрилник на всички римски граждани.

Кефалония — гръцки остров в Йонийско море.

Кимврийски Херсонес (полуостров) — полуостров Ютландия (Дания).

Кимерия — заемала северното крайбрежие на Черно море, Крим и околните земи.

класи — в древния Рим имало пет класи, разделени на центурии. Разпределението в тях се извършвало според имотното благосъстояние, затова много бедни граждани оставали извън тях (безимотни). При избори класите не били равнопоставени, най-голямо влияние имала първата класа с осемнайсетте висши центурии на най-богатите търговци.

клиент — свободен гражданин, който се задължавал да служи вярно на някой влиятелен римлянин в замяна на различни услуги и подаръци (пари, постове, юридическа защита). Освободените роби автоматично ставали клиенти на бившите си господари. Клиенти можели да бъдат дори цели градове или царства както на държавата, така и на частни лица. Помпей Велики имал много царе и сатрапи за клиенти.

конническо съсловие — това били богатите търговци от първата класа. При царството и ранната република те наистина участвали в конницата на страната. По-късно обаче терминът „конник“ бил с чисто икономическо и съсловно значение.

консули — най-висшите римски магистрати, притежаващи империум. Всяка година центуриатното събрание избирало по двама консули. Този, който съберял повече гласове, ставал главен (старши, първи) консул. Консулите имали по дванайсет ликтори. През месец януари фасциите били поверявани на главния консул, което означавало, че само той управлявал. След това двамата се редували през месец. Консулите можели да бъдат патриции и плебеи, но никога двама патриции едновременно. Минималната възраст за заемане на този пост била четирийсет и две години. Консулите имали неограничен империум, надвишаваш дори властта на управителите в собствените им провинции. При битка консулът имал право да поеме висшето командване.

корона валарис — златен венец, присъждан на войника, който пръв прескочи вражеските укрепления. Интересно, че за по-големи заслуги се присъждали венци от клонки.

корона цивика — венец от дъбови листа, присъждан за проявена храброст в битка.

куриатни закони — били приемани от специално събрание на трийсетте курии, давали империума на курулните магистрати и узаконявали осиновяванията.

курсус хонорум — йерархическата стълбица, по която един мъж можел да се издигне от сенатор до консул. Включвала длъжностите квестор и претор, но не и едил или народен трибун.

курулно кресло — кресло от слонова кост, на което имали право да седят курулните магистрати. Имало кръстосани под формата на X крака, облегалки за ръцете, но не и за гърба, и вероятно било сгъваемо.

лазерпициум — вещество, добивано от африканското растение силфиум, което служело за облекчаване след преяждане.

лари — най-древните римски божества с неопределен брой и пол, които закриляли всички сфери на живота, от домашното огнище до корабите в открито море.

латифундии — големи площи държавна земя, отдавани под аренда. Били използвани по-често за животновъдство, отколкото за земеделие.

легати — най-старшите военачалници на един пълководец. За да стане легат, човек трябвало да е сенатор.

лектус — кушетка. В римските трапезарии обикновено имало три: лектус сумус, медиус и имус, разположени под формата на буквата П.

лемури — същества от подземния свят, които дебнели в сенките.

локус консуларис — мястото за почетния гост отдясно на домакина на средната кушетка в трапезарията.

Лугдунум — град Лион във Франция.

Мавритания — държава, заемала част от територията на Алжир и Мароко.

Малка Армения (Армения Парва) — планинска и негостоприемна страна, намираща се на запад от същинска Армения.

медимна (крина) — мярка за зърнени храни и други насипни товари, равняваща се на около 40 литра или около 30 килограма.

миля — римска мярка за разстояния, равняваща се на 1,5 километра. В една миля имало 1000 двойни крачки по 1,5 метра (милле пасус, оттам и „миля“) или 5000 стъпки по 30 сантиметра.

модий — мярка за зърнени храни, равняваща се на около 8 литра или 6 килограма. Месечната дажба от безплатно зърно била 5 модия, или една крина, което стигало за изпичането на един хляб на ден.

мос майорум — почти непреводим термин, означавал установения ред на нещата, обичаите и традициите на предците, начина, по който винаги се е правело всичко и ще продължава да се прави. Най-често се отнасял за традициите в управлението, неписаната конституция на Рим.

мурекс — вид морски охлюв, от който се добивала пурпурна боя за дрехи.

Мутина — град Модена в Италия.

народни трибуни — този пост бил създаден в ранните години на републиката, когато плебеите си извоювали равно участие в управлението заедно с патрициите. След 450 г. пр.Хр. народните трибуни били десет. Избирали се от плебейското събрание за една година и се задължавали да защитават дори с цената на живота си правата на плебса. По времето на Цезар те автоматично ставали членове на сената след избирането си, имали право на вето върху всички закони и решения на властта и личността им била неприкосновена. Само диктаторът имал право да отмени трибунското вето и дори да екзекутира онзи, който го е наложил, за възпрепятстване на управлението.

Наше море (Маре Нострум) — така римляните наричали Средиземно море.

нефас — богохулен.

Никомедия — град Измит в Турция.

номарх — управител на египетска провинция, ном.

нони — една от трите фиксирани дати в римския календар. Когато идите били на петнайсетия ден от месеца, ноните се падали на седмия, а когато идите били на тринайсетия, ноните се падали на петия.

Нумидия — държава, заемала част от днешните Тунис и Алжир.

нундина — период от девет дни, включвал осем работни и един пазарен.

Падус — река По в Италия.

Партско царство — областта Партия се намирала някъде в Средна Азия на изток от Каспийско море. Партите обаче завладели големи територии и създали военен съюз между разноезични племена и народи, управлявани от един цар. Държавата им се простирала от река Инд до Ефрат. Управляващата класа в държавата говорела гръцки, но не се придържала към никакви елински традиции. Партската войска се състояла само от конница — бронирани катафракти и изключително точни стрелци с лъкове.

педарии — най-младите сенатори, които нямали право да се изказват, а само да гласуват. Седели на най-горните редове в заседателните зали.

перистил — вътрешна градина, оградена от всички страни с колонада.

Плаценция — град Пиаченца в Италия.

помериум — свещената граница на град Рим.

понтифекс максимус — върховен жрец. Този пост води началото си от царството, когато царят бил едновременно и главен свещенослужител. Върховният жрец се избирал доживотно и живеел в Домус Публика.

представителен кон — кон, принадлежащ на сената и народа на Рим. При царството конете били редки и скъпи животни, затова държавата осигурявала по един на всеки конник. Тази практика се запазила и при републиката, но от нея се ползвали само конниците от висшите осемнайсет центурии.

претори — вторият по важност управленски пост, притежаващ империум. С течение на годините броят на преторите постоянно нараствал, защото те председателствали всички съдилища. Избирали се от центуриатното събрание за срок от една година. Градският претор (претор урбанус) бил най-старши. Той разглеждал граждански дела и решавал дали трябва да им се даде ход. Външният претор (претор перегринус) пътувал из цяла Италия (за разлика от останалите си колеги, които оставали само в Рим).

префектус фабрум — цивилен служител, който се грижел за оборудването и снабдяването на войската с всичко, от храна и дрехи до мулета и оръжие. Тъй като сключвал лично договорите, той имал възможност да се облагодетелства. Това не се смятало за неуместно, стига войската да получи приемливо оборудване срещу отпуснатата сума.

промагистрати (проконсули, пропретори, проквестори) — това били хора, заемали някога съответния пост. Получавали империум за една година и можели да управляват провинции или да служат като старши легати във войската. Губели империума си, щом пресечели помериума.

Пропонтида — Мраморно море.

проскрипции — масово обявяване на граждани извън закона, при което били лишавани от гражданските права и имуществото си, а много често и убивани. Потърпевшите нямали право на съдебна защита или помилване. За пръв път проскрипциите били използвани масово от Сула, след което самото споменаване на думата карало първата класа да изпадне в паника.

Птолемей (Птоломеи) — египетска династия от македонски произход, водеща началото си от един от пълководците на Александър Велики.

публикани — граждани, откупили правото да събират данъците от дадена провинция или област. Можели да взимат по-големи суми от дължимите на хазната и така да се облагодетелстват.

Региум — град Реджо ли Калабрия в Италия.

Регия — най-древният храм на Рим. Намирал се на Форум Романум близо до Домус Публика и бил главно светилище на върховния жрец. В него имало олтари на някои от най-старите и почитани римски богове: Веста, Опсиконсива, Марс.

Ренус — река Рейн.

Родан (Роданус) — река Рона във Франция.

ростра — платформа за изнасяне на речи в долната част на Римския форум. Получила името си от носовете на пленените вражески кораби, които били закрепени на специални колони около нея.

ростри — усилените с дърво или бронз носове на бойните кораби, предназначени за потопяване на вражески плавателни съдове.

Салона — град Сплит в Хърватия.

Салус — римският бог на здравето.

самнити — най-заклетите врагове на римляните в Италия.

сатрап — управител на провинция в източните царства.

сенат — бил създаден като съветващ орган на царя и първоначално включвал 100 човека. При създаването на републиката бил увеличен на 300 патриции, но скоро в него започнали да се допускат и плебеи. Членството в него първоначално се определяло от цензорите, но при Цезар основен начин за това било квесторството. Заседанията на сената започвали с религиозен ритуал. Седалището му била Хостилиевата курия, но можел да се събира и в храмове. Изказванията се провеждали по строго определен йерархичен ред. При маловажни решения гласуването се извършвало с вдигане на ръка, но иначе сенаторите ставали и се разделяли от двете страни на заседателната зала. Председател на сената бил най-старият патриций. Сенатът останал съветващ орган. Той имал право само да предлага закони на събранията. За провеждане на едно заседание бил нужен кворум, но не се знае колко бил той. При Цезар членовете на сената се увеличили до 1000 човека. В някои сфери на управлението сенатът имал решаващата дума: при контрола на държавната хазна, по външнополитически въпроси и при война. Имал също така право да блокира законите, приети от събранията.

сенатус консултум ултимум — извънредно положение, което се обявявало при тежки кризи, за да се избегне назначаването на диктатор.

септа — участък от Марсово поле, където се издигали временни съоръжения при гласуване на центуриатното събрание.

Серапис — хибридно божество между гръцкия Зевс и египетския Озирис, почитано от елинизираните жители на Александрия, които ненавиждали „звероглавите“ египетски богове.

Серторий, Квинт — един от великите военачалници под командването на Марий, управлявал Испания. Сетне бил прогонен от Сула, но се върнал и се опитал да оглави въстание срещу римското владичество. Водил редица успешни битки срещу различни римски пълководци, но бил убит, след като Помпей Велики обявил голяма награда за главата му.

сестерция — дребна римска монета. В един талант имало 25000 сестерции.

Смирна — град Измир в Турция.

Сол Индигес, Телус и Либер Патер — три ранни римски божества, символизиращи съответно слънцето, земята и носителя на плодородието, отъждествяван с лозата.

Спес — римският бог на надеждата.

стоицизъм — философията на Зенон, проповядваща избягване на всяко плътско удоволствие. Според стоиците за един добродетелен човек бедността, болката, смъртта и другите нещастия били маловажни.

Стримон — река Струма.

събрания (комиции) — свиквали се с управленски, законодателни, изборни или съдебни цели. Имало три основни вида събрания: центуриатно, плебейско и народно. Центуриатното събрание се състояло от народа, разпределен по класи, които се определяли според финансовото благосъстояние на гражданите. Затова то имало икономически характер. Избирало консулите, преторите и цензорите и се занимавало с някои съдебни дела за измяна. Другите две събрания имали трибален (племенен) характер. Народното събрание включвало както плебеи, така и патриции и се състояло от трийсет и петте триби, в които били разпределени всички римски граждани. Свиквало се по нареждане на консул или претор и можело да приема закони и да избира курулни едили, квестори и войнишки трибуни. Като центуриатното и то се подчинявало на религиозни ограничения и започвало с определени ритуали. Плебейското събрание се състояло само от плебеи и се свиквало по нареждане на народен трибун. Заседанията му не започвали с никакви религиозни ритуали. То можело да приема закони, да разглежда съдебни дела и да избира народните трибуни и плебейските едили. В древноримските събрания гласовете нямали еднаква тежест. В центуриатното се гласувало по центурии. След това всяка центурия излизала само с един глас според волята на мнозинството от членовете й. В народното и плебейското събрание гласуването ставало по триби и всяка триба имала право на един глас според решението на мнозинството. Пряко гласуване имало само при съдебните заседатели.

Тавразия — град Торино в Италия.

талант — мярка за тегло, равняваща се на около 25 килограма; товарът, който можел да носи един човек.

Тапробан — остров Шри Ланка.

Тарентум (Тарент) — град Таренто в Италия.

Тарпейската скала — скала с неустановено местоположение (вероятно на Капитолия), откъдето били хвърляни изменниците.

Тартар — място, където душите били осъдени на вечни мъчения.

Тесалоника — град Солун в Гърция.

Тибур — град Тиволи в Италия.

Тингис — град Танжер в Мароко.

тога вирилис — чисто бяла тога, която носели всички мъже след навършване на пълнолетие.

тога претекста — официална тога с една пурпурна ивица на рамото, носена от курулните магистрати и момчетата, преди да навършат пълнолетие.

тога трабеа — тогата на върховния жрец, с пурпурни и алени ивици.

Толоза — град Тулуза във Франция.

Транстиберий — сега Транстевере, от другата страна на Тибър срещу Рим.

триби — още в ранните години на Републиката трибите (племена) не били етнически, а политически формирования. Те били трийсет и три, четири градски, а останалите селски. Дори да били родени и да живеели постоянно в Рим, членовете на първата и втората класа били включени в селските триби. По-малоимотните граждани били натъпкани в градските. Там се включвали и освободените роби. Гласовете на членовете на всяка триба се събирали и трибата имала право само на един глас според решението на мнозинството. Така например дори в една градски триба да гласували 5000 човека, а в една селска — само 75, гласовете на двете триби били абсолютно равнопоставени.

трибуни аерарии — „трибуни на хазната“. Това било по-скоро разделение по икономически признак, въведено от цензорите. Трибуни аерарии били хора с годишен доход между 300000 и 400000 сестерции. Не е известно дали наистина са участвали в управлението на държавните финанси.

Тулианум — единствената тъмница в Рим, която се използвала само като стая за екзекуции.

фалери — златни или сребърни дискчета, с които били награждавани войниците за проявена храброст.

Фарсал — тясна долина близо до Лариса в Гърция, където бил разбит Помпей Велики.

фасции — традиция останала от етруските. Представлявали снопове оцветени в червено брезови клонки, стегнати с червени кожени ремъци. Били носени от ликтори, които придружавали курулните магистрати като символ на империума им. В границите на Рим фасциите съдържали само пръчки (около 30), но извън помериума в тях се затъквала по една двуостра брадва като символ, че магистратът може не само да наказва, а и да екзекутира.

фламини — това били главните жреци на Марс, Квирин и Юпитер. Първите двама се избирали за ограничено време, но главният жрец на Юпитер, фламен Диалис, бил назначаван доживотно и трябвало да се спазват безброй ограничения: да не носи възли, да не докосва метал, да не става свидетел на смърт, да не среща кучета, да не язди и много други. Цезар заемал този пост от тринайсетата до деветнайсетата си година (доста неподходяща длъжност за него), но бил освободен от Сула. Фламините задължително били патриции.

форум — обществените площади в римските градове. Форум Боариум — животинският пазар.

Форум Романум (Римският форум) — най-старият форум на Рим. Разполагал се непосредствено под Капитолия и съдържал най-важните обществени постройки на града.

Форум Холиториум — зеленчуковият пазар, намирал се от двете страни на Сервиевите стени на брега на Тибър.

Форум Юлии — град Фрежю във Франция.

Халис — река Къзъл Ърмак в Турция.

Хелеспонт — Дарданелите.

хостис — с това име били означавани враговете на държавата и обществото. Те били лишавани от гражданството, имуществото, а много често и от живота си.

Ценабум — град Орлеан във Франция.

цензори — най-висшите римски магистрати. Били двама, не притежавали империум и нямали право на ликтори. За да се кандидатира за цензор, човек трябвало да е бил консул и да се ползва с голяма известност. Избирали се от центуриатното събрание за срок от пет години. Цензорите оценявали имотното състояние на гражданите и ги разпределяли по класи и триби, определяли членовете на сената, провеждали преброяване на римските граждани по целия свят, одобрявали държавните договори и се грижели за някои обществени начинания. Обикновено не се разбирали и се отказвали преди изтичане на мандатите си.

центурия — всяка група от сто човека. Класите били разделени на центурии, но освен във висшите осемнайсет на първата класа в тях имало по много повече от сто човека. Оттам идвала и неравнопоставеността на гласовете на отделните класи в центуриатното събрание.

Церолийски блата — въпреки целия си инженерен талант римляните така и не успели да отводнят тресавищата около столицата си. По-късно върху тях бил издигнат Колизеумът.

Церцина — сега остров Керкена край Тунис.

цирк — открита арена за състезания с колесници. Имали издължена елипсовидна форма, дървени скамейки за публиката и дълга преграда по средата на арената, наречена спина.

югер — мярка за повърхнина, равняваща се на 2,5 декара.