Едно, две, три… Треперейки от страх, Грит броеше ударите на стария стенен часовник в коридора. При всеки следващ звук младата жена изтръпваше като ударена от ток. Дванадесет! Въпреки предчувствието си, че злокобният часовник ще избие полунощ, при последния удар Грит безсилно се разрида. Та нали беше два часът през нощта! Трябва да върна часовника, помисли си Грит. Събра целия си кураж, излезе в коридора и замръзна от страх! Точно в този момент някой притвори входната врата и я заключи отвън…