Калевала

(Фински народен епос)

Добрият прочит на „Калевала“ предполага и чувство за хумор, и чувство за сексуално иносказание. Без тях не бихме могли да вникнем в същността на тези приказки за насъщното, за хляба и обичта, за труда и подвизите, за доблестта и хитрините на човека. Разказът е извисен от достъпни идеали, близки и на съвременния човек, защото очертават твърде ясна граница между съзидание и разруха, усилия и лекомислие, оправданост и неоправданост на една или друга човешка постъпка.

Витии са облаците на човешкото съзнание, но „консервативната“ като почти всяко народно по своя характер творчество „Калевала“ стои здраво закотвена на своето място, за да се отприщва само тогава, когато трябва да се брани човек, род и родина. Така тя служи на човечеството и на космическата същност на човешкия индивид, който е неин герой в лицето на доблестния Вайнемойнен — вечния певец вълшебен, на баш ковача Илмаринен, на щуравия Леминкайнен, както и на останалите и незабравими по своята житейска оправданост герои, дълбоко мотивирани както в добрите, така и в лошите си постъпки. Тъкмо в тази уж наивна оправданост от живота е силата, с която „Калевала“ опазва самия живот. Тя бае над болното, припомня забравеното, намира изход и в най-отчаяните ситуации, защото е приказка, каквато е и самият човек…

Издание:

Калевала. Фински народен епос

Финска. Първо издание

Редактор: Веселин Тошков

Художник: Иван Кьосев

Художник редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Грета Петрова, Здравка Славянова

 

Литературна група — ХЛ

Дадена за набор май 1992 г.

Подписана за печат юли 1992 г.

Излязла от набор август 1992 г.

Формат 84×108/32.

Печатни коли 38. Издателски коли 31.92

ДФ „Народна култура“ — София, 1992

ДФ „Полиграфически комбинат“ — София