От величествените планини на Монтана до блестящите будоари на Париж от 1890 г. се носи диханието на една нажежена до бяло страст, погазваща всички правила!
Той е отгледан в позлатеното лоно на лукса Етиен Мартел — херцог де Век.
Тя е родена на другия край на света — Дейзи Блек. В мига, в който усеща върху себе си зелените очи на Етиен, тя разбира, че е загубена.
Тя определено беше събудила любопитството му, принуди се да призне той, тъй като в основата си бе човек на логиката. Но това, което истински го бе привлякло, бе очевидният й имунитет към чара му. Всеки друг, който не бе чак толкова уверен в себе си, разумно би се отказал от всякакви следващи контакти с Дейзи Блек и нейния имунитет. Всеки, който бе пил по-малко, не би погледнал на студенината й като на предизвикателство. Повечето хора гледаха на дъщерята на Хазърд Блак като на негово женско копие и благоразумно се оттегляха от бойното поле.
Етиен Мартел, херцог дьо Век и носител на още десетина по-малки титли, не беше като „повечето хора“ и с годините бе свикнал да гледа на себе си като на човек, способен да изпълни почти всяко свое желание.
А той желаеше, внезапно реши младият мъж, да вкара студената мадмоазел Блек в леглото си. Това щеше да бъде като да опитоми някое диво същество или може би като да върже бурята, помисли той, а на орловото му лице се появи лека, хищна усмивка.