Катлийн и братята й Джери и Джими непредвидено остават в училищния пансион през ваканцията. В търсене на приключения попадат в омагьосан замък, където кукли, статуи и каменен динозавър оживяват, за да поведат децата през чудеса и приключения, които надминават и най-смелите им очаквания.

Едит Несбит (1858–1924) е родена в Лондон. Като дете любимите й занимания са ездата, плуването и играта на пирати. На дванадесет години вече мечтае да стане писателка, а първите й стихове са публикувани, когато е едва петнадесетгодишна. Става световна знаменитост в началото на века с романите си за деца — „Пет деца и То“ (1902), „Феникс и летящият килим“ (1904), „Историята на амулета“ (1906), „Децата от гарата“ (1906). „Омагьосаният замък“ (1907) е първата книга на Несбит, преведена на български език.

6 Омагьосаният замък
The Enchanted Castle,

За книгата и автора

Едит Несбит (1858–1924) е родена в заможно семейство. Тя е най-малката дъщеря на директора на Лондонския селскостопански колеж. Баща й умира, когато тя е на три години. Едит е непослушно и буйно дете, прави безброй бели и създава проблеми на майка си. Мрази повечето училища в Англия и Европа, в които я изпращат да учи. Любимите й занимания са четенето, ездата, плуването и играта на пирати с по-големите й братя. Започва да съчинява стихове и разкази в ранно детство, а на дванадесет години вече мечтае да стане писателка. Първите й стихове са публикувани, когато Едит е едва петнадесетгодишна.

През 1880 г. Едит Несбит се омъжва за симпатичния млад бизнесмен Хюбърт Блант. Скоро след сватбата съпругът й се разболява сериозно, а съдружникът му изчезва с всичките средства на фирмата. Едит започва да пише стихове, разкази, романи и есета, с които да осигури издръжка за себе си, своето бебе и болния си съпруг. След като се възстановява от болестта, Хюбърт Блант също започва да пише и по-късно става един от известните политически журналисти.

Книгите, които Несбит създава между двадесетата и четиридесетата си година, са написани в модерния по онова време сантиментален стил. Големият успех идва с излизането на романа „Търсачи на съкровища“ (1899), когато писателката започва да разказва историите си от името на Осуалд Бастабъл — детето, което силно напомня за малката Едит. Сега вече семейството на Несбит има възможност да напусне Лондон и да се засели в „Уелд Хол“ красива и просторна тухлена къща в графство Кент. През следващите десет години Несбит създава книгите, с които е позната и до днес — „Пет деца и То“ (1902), „Феникс и летящият килим“ (1904), „Историята на амулета“ (1906), „Децата от гарата“ (1906) и др. Това са романи, пълни с остроумие, енергия и новаторство. През 1907 г. Несбит издава една от най-интересните си и изискани фантазии — романа „Омагьосаният замък“.

Едит Несбит е необикновена личност. Децата й я помнят като другар в игрите, но не и като съвършена майка. Избухливият й, непостоянен характер прави съвместния им живот интересен, но в същото време и несигурен. Нетрадиционният й начин на обличане и поведение създават редица притеснения. Видът й определено е бохемски. Носи размъкнати дрехи, а често и панталон. Пуши цигари, нещо непривично за дамите по онова време.

През 1914 г. Хюбърт Блант умира и следващите няколко години са най-тежкият период в кариерата на Едит Несбит. През 1917 г. тя се омъжва за Томас Тъкър — стар приятел, пенсиониран морски инженер, също овдовял наскоро. Въпреки че пише сравнително малко, последните години на Несбит с новия й съпруг са много щастливи.

В емоционалното си развитие Несбит, изглежда, остава за цял живот на нивото на дванадесетгодишно дете. Може би затова тя успява лесно да общува с децата на техния език, да поддържа стил, който в наше време е толкова характерен за юношеската литература, че ние не можем да си представим колко радикален и дори шокиращ е бил за времето си.

„Омагьосаният замък“ е първата книга на Едит Несбит, която се превежда на български език. В своята поредица „Вечните детски романи“ Издателска къща „Пан ’96“ ще публикува най-интересните романи от прочутата писателка.

Издание:

Едит Несбит. Омагьосаният замък

Преводач: Георги Рупчев

Редактор: Елка Димитрова

ИК „Пан ’96“, 2005 г.

ISBN: 954–657–141–5