Ганчо Ценов
Народността на старите македонци (Сказка, държана на 4 ноемврий 1938 г. в София)

Ганчо Ценов (1875–1952 г.) е роден в с. Бойница, Кулско и е получил научната си титла доктор по история в Берлинския университет, където след време е станал професор.

Той пише: Понеже македонците, етолците и акарнанците са от пелазгски произход, Тит Ливий пише, че те са хортували едни и същи език; (Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines XXX, 29)

Ето защо гърците не са разбирали македонския език; не са го разбирали, защото той не е бил гръцки.

Името пелазги е употребявано в най-старо време; в историческо време това име се замества от името траки или мизи.

Йоан Малала пише, че в Троянската война Ахил е имал своя собствена войска, състояща се от тъй наричаните тогава мирмидони, които сега (6 в.) се наричат българи.

Александър Велики е произлязъл от оня народ, който се казва днес български народ.

Мизите, или тракоилирийците, са се делили в най-старо време на два главни дяла: скити и кимерии. И едните и другите се наричат днес българи.

Понеже и хуните се нарекоха отпосле българи, можем да кажем, че днешните българи са потомци на старите мизи, мирмидони, кимерии, масагети или гети, скити. Тук, обаче, ние нямаме работа с отделни раси, а с отделения на една и съща раса, която ще наречем мизийска или тракийска раса. Затова ще кажем накъсо, че днешните българи са потомци на старите мизи или че старите мизи са българи.

Апостол Павел дойде заради македонците в Европа. Ако тие македонци живеят в лицето на днешните македонци, които се казват българи, кой покръсти тогава българите?

Архиепископията Първа Юстиниана, или Охридската архиепископия, е първата стъпка от еманципацията на българската раса.

Така Ценов опровергава привържениците на теорията за чуждия произход на българите (слависти, туранисти и tutti quanti), които наливат вода в мелницата на агресивните ни съседи и с това се явява най-прозорливият специалист по древна българска история!