Самюъл Бекет
В очакване на Годо

Самюъл Бекет през годините

1906 — На 13 април във Фоксрок, предградие на Дъблин, в скромно семейство на протестанти се ражда Самюъл Бекет.

1913–1923 Ученик в „Портъра Ройъл Скул“, после в колежа „Тринити“. Учи френски и италиански, занимава се с бокс и ръгби.

1926 — Първо пътешествие във Франция.

1928 — Установява се в Париж и преподава английски в „Екол нормал“. Сприятелява се с Джеймс Джойс.

1929 — Пише есето „Данте…, Бруно…, Вико…, Джойс“. Запознава се с Езра Паунд.

1930 — Обявен е конкурс за стихотворение на тема „Времето“. Бекет се включва в последния момент и го печели с поемата „Курвоскоп“. Наградата е 10 лири стерлинги.

1931 — Преподава френски в колежа „Тринити“ в Дъблин, но скоро се отказва. Написва пиесата „Кид“ (пародия на „Сид“), поставя я и сам играе в нея. Пиесата издържа две представления.

Пътува във Франция и Германия. Бях приел да бъда един Обломов — пише на Джойс.

1933 — Съчинява кратки текстове, обединени под заглавието „Повече убождания отколкото ритници“. След смъртта на баща си се установява в Лондон, където живее бедно.

1934 — В Лондон излизат от печат „Повече убождания…“. Никакъв успех.

1935 — Живее самотно в Лондон. Написва романа „Мърфи“ — героят, затворник на Града и неговите миражи, е в лудница и очаква смъртта си. В началото бе каламбурът. И тъй нататък. (Из „Мърфи“) Издателите отхвърлят ръкописа. Сега се скапвам с най-висока скорост — пише Бекет до свой приятел.

1936 — Пътуване в Германия.

1937 — Отново в Париж. Първи опити да пише на френски. Сближава се с Дюшан и Джакомети. Продължава приятелството му с Джойс.

1938 — „Мърфи“ излиза в Лондон. Дилън Томас изразява възторга си. Бекет превежда романа на френски, но всички парижки издатели, на които го предлага, го отхвърлят. Заживява с пианистката Сюзан Дюменил, за която ще се ожени десет години по-късно.

1939 — Обявяването на войната го сварва в Ирландия. Бекет се връща в Париж. Предпочитам Франция във война, отколкото Ирландия в мир — пише на Сюзан.

1940 — Франция е окупирана. Бекет остава в Париж. Бегло участие в Съпротивата.

1942 — За да избяга от Гестапо, Бекет се преселва във Воклюз. Пише на английски романа „Уат“ — дълъг монолог на един скитник.

1945 — След Освобождението се завръща в Париж.

1946 — Пише на френски „Мерсие и Камие“ (Словесна схватка между мъж и жена, които не се понасят и говорят безспир, за да не се унищожат. За Бекет словото е единственият материал, способен да запълни празнотата на тялото и духа.), „Първа любов“, „Отхвърленият“, „Сюита“, „Успокоителното“. При кратко пътуване до Ирландия една нощ пред морето получава своеобразно прозрение, което по-късно описва в „Последният запис“: Стана ми ясно, че тъмнината, която винаги настървено бях отхвърлял, е всъщност най-доброто у мен. След тази нощ избира френския за език, на който да пише: На английски неволно изпадаш в поезия. На френски е по-лесно да се пише без стил.

1947 — В Париж излиза френският превод на „Мърфи“. Съчинява пиеса в три действия, публикувана след смъртта му — „Елефтерия“.

1948 — Пише на френски романа „Молой“. Когато написах първото изречение, не знаех накъде то ще ме отведе. Всичко се разви от само себе си. Продължава с романа „Малоун умира“, където героят казва: Ще могат да ме погребат, вече няма да бъда видим на повърхността. А дотогава ще си разправям истории.

Пише „В очакване на Годо“.

1949 — Пише романа „Думи няма“. Трябва да говоря, макар да нямам да кажа нищо, нищо освен чуждите думи. (…) И тъй, трябва да се продължава, значи ще продължавам, трябва да се изричат думи, докато ги има, трябва да се изричат, докато те ме намерят, докато ми говорят — странна мъка. Пълен разпад. Няма Аз, няма Имам, няма Съм, няма подлог, няма допълнение, няма сказуемо. Няма начин да се продължава… В края на моето дело има само прах: назоваемото… (Из „Думи няма“)

1950 — Пише разкази, публикувани по-късно под наслов „Текстове за нищо“. Мисля с кръвта си… Също и с думи, бавни, подлогът умира, преди да достигне сказуемото, думите спират и те. Но говоря, с всяка година все по-тихо. Може би. И по-бавно, с всяка година все по-бавно… (…) Това е мълчание и не е мълчание, няма никого и има някого. (Из „Текстове за нищо“) Сюзан предлага ръкописа на „В очакване на Годо“ на режисьора Роже Блен.

1951 — Парижкото издателство „Минюи“ издава „Молой“ и „Малоун умира“. Критиката е възторжена. „Ироничен, обаятелен, изтънчен, изтъкан от хумор гений…“ (в. „Комба“), „Книга-събитие“ („Фигаро литерер“)

1952 — Излиза от печат „В очакване на Годо“.

1953 — Бекет превежда на английски „Молой“, „Малоун умира“ и „Думи няма“.

5 януари — премиера на „В очакване на Годо“ в парижкия театър „Бабилон“. Режисьор е Роже Блен. Огромен успех. Излизат на английски „Думи няма“ и „Уат“.

1954 — Първи вариант на „Краят на играта“.

1955 — „Молой“ излиза на английски.

1956 — Бекет пише на английски радиопиесата „Всички, които падат“. Нова постановка на „Годо“ в театър „Еберто“.

1957 — Започва да пише на английски „Из една изоставена творба“.

3 април — премиера в Лондон на „Краят на играта“. Пиесата е публикувана от издателство „Минюи“.

1958 — В „Евъргрийн ривю“ е отпечатана пиесата „Последният запис“. Октомври — премиера на пиесата в Лондон.

1959 — Бекет превежда на френски „Последният запис“; написва радиопиесата „Пепел“.

1960 — Започва да пише пиесата „О, щастливи дни“ (на английски) и романа „Как е“ (на френски). На първо време няма да бъда сам. Сам съм, разбира се. Прибързани думи. Думите трябва да са прибързани. Та знае ли се — в такъв мрак? Ще си имам компания. Няколко марионетки. Впоследствие ще ги премахна. Ако мога. (Из „Как е“)

Да се намери форма, която да изразява опропастяването. (Из писмо на Бекет до Том Драйв.)

1961 — Получава Международната награда на издателите (съвместно с Борхес). Трябва да стоиш там, където няма нито самоличност, нито решение, нито реакция, нито възможно заемане на позиция. (Из записки на Бекет); Веднъж бях в болница. В съседното отделение имаше един човек, който умираше от рак на гърлото. Сред тишината го чувах как крещи непрекъснато. Това е единственото подобие на форма в моето творчество. (Из писмо до Харолд Пинтър)

1961 — В Ню Йорк излиза от печат „О, щастливи дни“. Премиера на пиесата.

1962 — Превежда на френски „О, щастливи дни“ и пише радиопиесата „Думи и музика“.

1963 — „Каскандо“, „Комедия“ (радиопиеси); Излиза на френски „О, щастливи дни“.

1964 — Американският режисьор Алън Шнайдър снима по сценарий на Бекет „Филм“; участват Бъстър Кийтън и самият Бекет. 14 юни — премиера на „Комедия“ в Париж.

1965 — На кинофестивала във Венеция „Филм“ е удостоен с Наградата на младата критика. Телевизионна адаптация на „Молой“ в Женева.

1967 — Пише романа „Мъртви глави“. Изпитвам любов към думите, единствено с думите съм имал любов — с няколко от тях. (Из „Мъртви глави“); Бекет поставя в Берлин „Краят на играта“.

1969 — Получава Нобеловата награда за литература. Не са за мен такива неща — пише на Ален Боске от Тунис през месец ноември. Бекет не желае да приеме лично наградата, нито — от неприязън към първата си родина — посланикът на Ирландия да се яви от негово име, та моли издателя си Жером Лендон да отиде вместо него в Стокхолм. Излиза на френски „Уат“.

1970 — Излизат от печат „Обезселителят“ и „Мерсие и Камие“.

1976 — Излизат от печат „За да се сложи край, и други щуротии“.

1978 — „Няма“ — повест.

1981 — „Зле видяно, зле казано“ — повест. Все още достатъчно, за да погълна всичко. Стръвно, секунда след секунда. Небе, земя и изобщо. Нито трошичка мърша никъде. Облизвам си пръстите — и баста. Не, още една секунда. Една-едничка. Колкото да всмуча празното пространство. Да позная щастието. (Из „Зле видяно, зле казано“); В интервю за в. „Либерасион“ на въпроса „Защо пишете?“ отговаря: За друго не ме бива.

1982 — „Катастрофа и други драмички“ — сборникът е посветен на Вацлав Хавел, който по това време е в затвора. Рождението му бе негова гибел. Оттогава — гримаса на мъртвец. (Из „Катастрофа“)

1985 — Винаги съм имал чувството, че у мен има едно умъртвено същество, умъртвено преди раждането ми. Нужно ми бе да намеря това умъртвено същество. Да се опитам да го възвърна към живот. (Из интервю)

1986 — 1988 Пише „Тръпки“, последното си произведение — кратко житие на един човек, който постепенно изчезва. Творбата, своеобразно завещание, е съвсем къса. Първото изречение: Седнал една нощ пред масата, с глава връз ръцете, той се видя как става и си отива… И така вървеше в пълно неведение, а на хоризонта — пи помен от край. Последното изречение: Все едно как, все едно къде. Време и мъка и тъй наречен Аз. О, да се свършва с всичко.

През последните години Бекет почти не пише. На въпроси на журналисти отвръща: Това ми липсва. На начинаещи писатели, които му изпращат повлияни от неговото творчество ръкописи, отговаря: Отдалечавайте се от мен.

1989 — Ноември — излиза на френски „Тръпки“.

21 декември — Самюъл Бекет умира в пансион за възрастни хора.

Библиография

Романи и повести

„Мърфи“

„Уат“

„Първа любов“

„Мерсие и Камие“

„Молой“

„Малоун умира“

„Думи няма“

„Текстове за нищо“

„Отхвърленият“

„Успокоителното“

„Край“

„Как е“

„Мъртви глави“

„Из една изоставена творба“

„Достатъчно“

„Въобразете си мъртво въображение“

„Бинг“

„Без“

„Обезселителят“

„За да се сложи край, и други щуротии“

„Компания“

„Зле видяно, зле казано“

„Тръпки“

Пиеси и други

„В очакване на Годо“

„Краят на играта“

„Всички, които падат“

„Последният запис“

„Пепел“

„О, щастливи дни“

„Комедия“

„Тук и там“

„Каскандо“

„Думи и музика“

„Кажи, Джо“

„Действие без думи“

„Филм“

„Дъх“

„Не“

„Четири скици“

„Катастрофа и други драмички“