Последно вътрешно единство, последно териториално разширение, последни бранни успехи — такава е за Втората българска държава ролята на цар Светослав Тертер.

Преминал детството и младостта си като заложник при ромеи и татари, той се завръща в България и я заварва окаяна, разпокъсана, съсипана икономически и военно, с един татарин на престола на Асеневци. И Светослав, опазил през изпитанията българската си чест, облегнат на здравите народни сили, смъква позорното татарско иго.

Укрепил властта си, Светослав реорганизира войската и потърсва правдата на меча. Самороден военен гений и продължител на традициите, завещани от Симеон и Калоян, той през тежки войни и славни победи възвръща заграбените от Византия земи. И отново издига България до първостепенна сила на Балканите — границите й се разпростират от Странджа на юг до устието на Днестър на север…

Издание:

Цончо Родев. Светослав Тертер

Редактор: Петър Бутев

Художник: Георги Недялков

Худ. редактор: Петър Кръстев

Техн. редактор: Йорданка Кирилова

Коректор: Вера Кожухарова

Държавно военно издателство, 1971

Печатница на Държавно военно издателство