Когато времето полудя

(Тайм фантастика)

В „Когато времето полудя“ — трилърите на Рей Бредбъри, Фредерик Пол, Спрег де Камп и Крис Никълс за Катастрофите на Времето!

От издателството

Времето е болезнена тема за мнозина. Неговият неумолим ход дълбае страшна рана в душата на Хомо сапиенса. Защото е ясно, че Миналото е нещо, в което вече не може и прашинка да се промени, а Бъдещето — да се узнае.

С тази аксиома Бунтуващият се Разум не може да се примири. Разумът не търпи твърдите, 100 % ограничения, които стандартните подходи налагат. И най-напред някои писатели-фантасти започват Бунта на Разума, като още през 19-ти век дръзват все по-свободно и безпардонно да подмятат, разкъсват, спират и дисектират Времето, смесвайки епохи, променяйки Историята и, в крайна сметка, обърквайки местата на Следствието и Причината. Заемеш ли се с Времето неизбежно стигаш до Парадокса на Времето — ако пътуването във Времето би било възможно, то тогава ти — човекът от Бъдещето, Следствието от много Причини, можеш да унищожиш тези Причини, които са те породили… но пък как тогава можеш да сториш това, след като самото Следствие без Причината не съществува? Странното е, че този парадокс изобщо не стряска фантастите, а сякаш ги настървява все повече и повече да измислят нови и нави начини за надхитрянето му, да изследват безкрайните въображаеми пътища, които разкрива преодоляването му или пък непреодолимостта му, да плодят кръстоски между фантастичната и приключенската, криминална, хумористична, философска или историческа литература.

Може би не пръв, но най-впечатляващ със своя истински шедьовър „Един янки в двора на Крал Артър“ е Марк Твен. Веднага след него Хърбърт Уелс с псевднонаучнотехническата Машина на Времето, ремонтирана многократно до днес, затвърждава пробива в жанра, а днес никой уважаваш себе си фантаст не би си позволил да не опита силите си в борба с неумолимите закони на Времето, в което всички ние пътуваме засега само в една посока — Бъдещето — с досадно постоянната скорост от 60 сек. в минута…

С Трилър–2 ви предлагаме четири новели, които от четири съвсем различни посоки атакуват свещеното пространство на Времето и Вечността — ако Бредбъри и Де Камп променят Настоящето чрез агресия в Миналото, или Бъдещето чрез агресия в Настоящето, то Уили и Камери буквално подлудяват Времето, смесвайки в един казан десетина епохи, а пък Никълс ни потапя в една тъй необичайна хипотеза, че от нея никога не можем да излезем такива, каквито до този момент сме били…

Авторите

Фредерик Пол — Роден 1919 г. Писателката Джудит Мерил е била негова съпруга, преди да се ожени за Карол Стентън, съвместно с която издава няколко антологии. Член на знаменитата група „FUTURIANS“ (Ню Йорк, 1938–1945 г.), заедно с Азимов, Блиш, Уолхайм, Найт и др. Много от ранните му творби са в съавторство с други писатели. Издава в различни периоди сп. „Галакси“, „Иф“, „Супер сайънс сториз“, „Световете на бъдещето“ и „Интернейшънъл SF“, както и антологиите „STARSF“, с някои от които печели „Хюго“. Автор на трилогията „Звездни деца“ (1946–1969), „Тунел под света“ (1955), „Срещата“ („Хюго“ — 1972), „Плененият кораб“ (1957), „Търговци от Венера“ (1971), на „Човекът-плюс“ („Небюла“ за роман през 1977 г.) и още стотина разказа и повести.

Л. Спрег де Камп — Роден 1907 г. Автор на серията за един интелигентен мечок „Джони Блек“, на серия новели за бъдещия свят, в които Бразилия е господствуваща световна сила, и за романтично-варварския свят на планетата Кришна, в който твърдата SF отстъпва значително място на фентъзито („Планета, наречена Кришна“, „Плаващият континент“, „Ръката на Зей“, „Кулата на Запад“ и др.). Опитва силите си в хумористична фантастика, докато в края на 50-те и през 60-те години потъва в серията за Конан на Хауард — Л.С.К., допринася за издаването и довършването на много от добре познатите днес, като „Завръщането на Конан“, „Конан от островите“ и др. В жанра „Меч и магия“ публикува своя пръв роман „Тритоновият пръстен“ през 1953 г. Най-известните му новели може би са „Отминаващата слава“ и „Оръжие за динозаври“.

Рей Бредбъри — Едва ли авторът на „Марсиански хроники“, „Фаренхайт 451“, „Илюстрованият човек“, „Златните ябълки на Слънцето“, „Лекарство против меланхолия“ и др., може да бъде представян в по-малко от 4–5 страници. Няма и да се опитвам.

Крис Никълс — Един от по-младите автори, който често използва псевдоними. Паралелно с научна, бизнес и политическа дейност, разработва темите за парадоксите на времето, включително „Промяна на историята“ и „Война между различни епохи“ (вж. серията за „тайм-пиратите“, чиято първа част публикуваме тук), еротичната фантастика и авантюрно-катастрофическата НФ. Носител е на SF-награди (но все още не и на „Хюго“), автор на футурологични статии.

Книги на тема „тайм-фантастика“

„Пътуване във времето“, „Парадокси на времето“, „Промяна на историята“, „Войни между различни епохи“ — всички тези подтеми на „тайм-фантастиката“ са преобръщани и допълвани ежегодно от писатели-фантасти от разни страни. Един примерен списък на основните книги — издавани на български и на все още непреведените у нас — ви предлагаме по-долу.

Издавани на български език

Е. Белами — „В края на XX век“

Р. Михаелис — „Един поглед в бъдещето“

И. Йовчев — „Настоящето разгледано от потомството ни и надникване в напредъка и бъдещето“

Ч. Морис — „Новини от никъде“

М. Йокай — „2000 години под ледовете“

Х. Уелс — „Машина на времето“

Х. Уелс — „Най-нов ускорител“

Л. Николов, Г. Георгиев — „Съдът на поколенията“

А. Азимов — „Краят на вечността“

В. Колин — „Капани на времето“

Ю. Греков — „По кръговете на времето“

Л. Дилов — „Атомният човек“

Л. Лилов — „Жестокият експеримент“

Л. Дилов — „Незавършеният роман на една студентка“

Ч. Оливер — „Ветровете на времето“

С. дьо Бовоар — „Всички са смъртни“

Дж. Лондон — „Скитник между звездите“

Дж. Лондон — „Когато човекът не беше“

С. Чех — „Разходката на пан Проучен из XV столетие“

П. Сгънов — „Гласове от вековете“

В. Йемке — „Последният ден на сътворението“

Х. Хагард — „Тя“, „Безсмъртният огън“

М. Твен — „Един янки в двора на крал Артур“

М. Мърнок — „Ето човекът?“

Д. Бранър — „Дванадесет прераждания“

Неиздавани на български език

Л. Мерсие — „2500-та година“

Л. Бусенар — „10000 години в айсберг“

Х. Уелс — „Когато спящият се пробужда“

П. Андерсън — „Тау Зеро“

П. Андерсън — „Патрули на времето“

П. Андерсън — „Коридорът на времето“

Н. Амосов — „Записки от бъдещето“

А. Громова, Н. Нуделман — „В института по време се провежда разследване“

Л. Нивън — „Свят извън времето“

К. Лоупър — „Брегът на динозаврите“

Ф. Фармер — „Събуждането на Каменния бор“

Р. Хайнлайн — „Врата в леглото“

Р. Хайнлайн — „Свободното имение на Фрийхолд“

Д. Холдеман — „Вечната война“

Ф. Дик — „Юбик“

Г. Диксън — „Ураганът на времето“

Д. Уйлямсън — „Легиона на времето“

Х. Уотсън — „Твърде бавната машина на времето“

Х. Харисон — „Фирмовата машина на времето“

Р. Къмингс — „Човекът, който управляваше времето“

Ф. Лейбър — „Голямото време“

А. Болних — „Живял някога крадец“

Д. Финей — „Между две времена“

Д. Биленкин — „Пустинята на времето“

сб. „Пясъци на времето“

Издание:

Когато времето полудя (Тайм фантастика)

SF Трилър — ежемесечен алманах, издание на издателска група „Неохрон“ — Универс — Пловдив.

SF Трилър №2

Предпечатна подготовка — „АПЛИМАТ“ — Пловдив

Печат — ДФ „Полиграфия“ — Пловдив.

Редактор-съставители: Николай Странски, Иво Христов, Иван Минков.

Превод: Красномир Крачунов