Избрах дванадесетте най-солидно утвърдени мита в средновековната българска история, оказали и оказващи най-голямо влияние не само върху представите на българите за миналото ни, но и „обясняващи“ днешното състояние на нацията — от народопсихологията до съвременната ни политическа култура.

• Митът за прародината, расовия тип, бита и културата на древните българи

• Митът за датата (681 г.) на образуването на българската държава

• Митът за ролята на прабългари, славяни и траки в образуването на българската държава и народност

• Митът за единствената българска държава на Балканския полуостров

• Митът за Крум страшни и страшните му закони

• Митовете около християнизацията на българския народ в 864 г.

• Митовете за делото на Кирил и Методий

• Митът за слабия цар Петър (927–969)

• Митът за антифеодалното въстание на Ивайло

• Робство ли беше турското робство, или само национална катастрофа

• Митът за големите балкански юнаци при османските завоевания

• Митът за Васил Левски — светец или най-успешният български политик

Когато пиша за митове, разбира се, аз имам предвид невярната представа за исторически събития и личности, наложена за тях в представите на съвременните българи. Тази представа се оформя не от академичните трудове на професионалните историци, а от учебниците по история в началния и средния курс на училището, научнопопулярните статии в медиите, белетристиката (романи и повести на историческа тематика), електронните медии и, разбира се, киното.

Авторът