„В настоящата книга Карлос стига до ръба на самата бездна — едно пътешествие в непознаваемото (нагуала), което представлява смъртта на неговото персонифицирано, биографично «аз» (тонала). Дон Хуан, търпеливият му учител, и дон Хенаро, неговият жизнерадостен, изпълнен с движение покровител, трябва да се сбогуват с него. Те вече не могат да му помогнат: той е напълно сам, свободен, най-сетне истински воин…“
„Дон Хуан приключва обучението на Кастанеда с най-мощния и мистичен урок по магическо изкуство — редица зашеметяващи видения, които са едновременно посвещаване и сбогуване. Тайните, които просветват иззад думите, ще ви съпровождат… постоянно живи, съвръшени, силни.“