Марио Леви
Истанбул беше една приказка

Отвъд границите на популярните митове Истанбул се превръща в одушевено приказно пространство, където традицията на устния разказ от Ориента е в органическо съзвучие с гласовете на постмодерната литература.

Нойе Цюрихер Цайтунг

„Истанбул беше една приказка“ според критиците е роман на столетието, дори по-откровен и категоричен от епохалните произведения на Джойс, Маркес или Грас.

Марио Леви започва своята приказка с историята на собственото си семейство и сътворява калейдоскоп от човешки съдби. Това са истории за изживени и неизживени сънища, за изпълнени и неизпълнени надежди. Многобройните сюжетни нишки се вият около житейските истории на истанбулските художници, търговци и безделници, но в действителност централното място се заема от самия акт на разказване, който Леви възприема като несекващ поток, вечна река, в която постоянно се вливат други животи, истории, възможности.

Нежно, поетическо ехо на залязващото турско-гръцко-еврейско общество в Мала Азия достига до нас от великолепния роман на Марио Леви, който със същия успех би могъл да се казва и „Истанбул беше една поема“, защото в същността си той представлява дълга поема за жителите на една от най-омагьосващите метрополии в света.

Юдише Цайтунг