Читателски коментари от krasbook

Гея, Гея, Гея … сто пъти, хиляда пъти, просто не става. Отбелязах я като прочетена, защото не видях опция — „недочетена“. Това не е Айзък Азимов. Съжалявам за крайното мнение, но аз смятам този писател за един от най-великите фантасти в света, а това тук направо ме отчая.

Първата част е най — доброто от всички книги до тази, но за съжаление във втората писателят се връща към традиционната си крими — фантастика, в което няма лошо, но по мое мнение действието не е много динамично.

Напълно съм съгласен!

Изглежда почти всички романи на Айзък Азимов са малко или много фантастично-детективски. Все пак ми се струва, че този малко изостава от „Фондацията“ и „Битката за Фондацията“, които според мен бяха изпълнени с повече действие. Иначе напълно съм съгласен с мнението на Кирил Кирилов, че всеки български политик трябва да мине през тези книги, макар че моето скромно мнение е, че те не само през тях не минават, а изобщо през никакви.

„В бъдните времена ще има други кризи, когато силата на парите се превърне в мъртва мощ, каквато е сега религията.“

Дори само в това изречение се съдържа пророческата сила на творчеството на Айзък Азимов. Вярно, още не се е случило дори с религията, но е сигурно, че ще се случи, защото просто прогреса го изисква.

Когато си прочел „Марсиански хроники“ и н.ф.разкази на Рей Бредбъри ще останеш малко изненадан от тази книга. Тя е поетична,носталгична, криминална мистерия, повече поетична, по-малко криминална и в този смисъл малко ми напомня „Вино от глухарчета“. Единственото, което не е изненада е геният на писателя и ако съм дал оценка много добра, то е защото все пак смятам за истински шедьоври именно споменатите по-горе.