Прощално от Никола Вапцаров
Направо да настръхне човек като чете Вапцаров! Два куплета, а казват всичко. Някой са изписали цели романи и накрая не ти става ясно какво се опитват да ти внушат, а тука с две думи и ти става драго и мило на душата. Страхотни стихове!
Под игото от Иван Вазов
„По вкус и цвет, товарищ нет“ казват руснаците. Трудно е да се каже коя книга е хубава и коя не. „Под игото“ си има своето място под слънцето като първи български роман и като книга пресъздаваща образи от своето време. Сигурно са прави като казват някой че не била най-жанрово и стилистично оформената книга писана от български автор, но пък е реалистична и определено подрастващите трябва да я прочетат. Все пак образите в нея са живи и реалистични, пресъздават нашите деди, а и доста съвременници. Със сигурност не е най-добрата книга която съм чел според мен разбира се, но е добра и най-важното наша е. Така че не се упражнявайте в в писане на излишни коментари, нека да оставим преценката на всеки който посегне към нея и я прочете. Не виждам с какво булевардните бестселъри на Америка са по-добри от нашите романи. В края на краищата дори да не харесваме най-много нашите романи поне им дължим уважение.
Принц на кръвта от Реймънд Фийст
Романът е изцяло в стила на Реймънд Фийст,макар да липсват „тежките“ описания от предходните му романи които съм чел.Има повече динамика и интрига.Въпреки това романът се чете на един дъх и завладява читателя с простотата на изказа,с лекотата с която се нареждат събитията и „симпатичността“ на героите.
Благодаря на хората направили си труда да ни предоставят произведението за прочит !
Читателски коментари от daskalat