Читателски коментари от cveci

Романите на Джейн Остин за мен са истинска наслада за сетивата. Мисля, че много читатели се подвеждат и пристъпват към четене под знаменателя „любовен роман“, оттам и очакват страсти, кратки диалози, бързо действие, обрати, романтика и бури. Но книгите на Остин са нещо много различно: в тях действието се развива бавно, сякаш „под вода“, диалозите са дълги, понякога многословни, но в тях е силата на Остин и само там може да се улови нишката на действието, сарказма и иронията, много тънки и едва доловими. Разбира се, има любов, около нея се завърта действието, но покрай любовта се разкриват още толкова неща- порядките на тогавашното английско общество, отношенията между различните класи, между мъжа и жената и ролята на жената като част от семейството, като тази, за която се е очаквало тогава главно да си избере добър съпруг…много, много крие Остин в наглед сухото повествование, което често се редува с прекрасни природни картини. Така че, не четете нейните романи, ако не сте готови за тях, те са само за литературни ценители.

И аз я пропуснах тази книга, когато беше популярна в началото на 90-те, сега я прочетох на по-късен етап. На мен ми допадна детайлното описание на летището и то от различен повествователен ъгъл- през дейността на героите, всеки с неговите си задачи. На моменти ставаше наистина малко обстойна и суховата, но това се компенсираше с вникването в личните взаимоотношения между персонажите. Действието в началото се развиваше бавно, все едно се бута камък нагоре по хълм, но от един момент нататък рязко забърза и книгата се четеше на един дъх. Някой беше писал, че само Патрони бил добре обрисуван герой- на мен и други ми се сториха достоверни: и Мел, и Таня, стюардесата Гуен. Малко краят ми беше попретупан- очаквах като читател „да видя“ как спасените слизат от самолета, какво изпитват, къде отиват, самият Мел очаквах някак повече да съпреживее тяхната драма, а не след всичко това да мисли за следващите мерки за подобрения на летището, той все пак е човек, а не машина…Но като цяло добър, много добър роман, трябва да го раздават на всички, които работят по летищата, и на нашето също, мисля, че си е все така актуален и след 50 години.