Читателски коментари от ananasia

Зомбита

Когато се преместих, не мислех, че ще се сблъскам със системата. Заселихме се в града

по някакви прищевки на обстоятелствата. Всичко като че ли беше нормално, но само на

пръв поглед. Беше тихо , провинциално градче. Странна смесица от няколко култури-

римска, турска, българска и циганска. Няколко блокчета като начупени кубчета за игра,

които винаги хвърляха точки, които не бяха в твоя полза. Обикалях училищата да търся

работа, но безуспешно. Връзките тук бяха развили могъща коренова система, а аз бях

още млада фиданка. Въпреки, че имаше пенсионерки учителки те стояха. Бях с три образования, а все още без работа. Местата бяха малко, но и не ми взимаха документите. Започнехме ли бизнес, правеха така, че създаваха проблеми и често го ограбваха. Навсякъде ни затваряха вратите. Тогава още не знаехме истината за хората.

Вярно че имаха по-странен цвят на кожата от нас, но тогава не знаехме как са нещата.

Дразнеше ме черния им цвят, восъчно жълтия и бледо синкавия. Но бях зле с носа,

Да помириша, че вонят на мърша. Внимателно ги наблюдавах и ме учудваше, че

Най-вредителните гадинки кръжаха покрай тях –мухи, паяци, комари.

Една нощ минавах край градското гробище и ги видях, че вършат ритуали, че се чуваха

Страшни крясъци оттам. Уверих се, че тези мухлясали чудовища изпиваха кръвта на

Моя съсед християнин. Не исках да злорадствам, защото и той беше висшист, а го бяха

Направили така. Чувах писъците му и се чудех как да му помогна. Веднага позвъних в

Полицията и помолих за подкрепление. Не ми повярваха и ме изкараха, че съм била

писателка с болно въображение. Все пак решиха да минат да видят за кой става дума,

защото съседът ми не беше кой да е — а нотариус.

Може пък утре да се окаже вярно и да ги намрази. Щяха да пратят една кола да

Заобиколи мястото, което беше близо на центъра, но на малко заглушено място.

Колата мина, но полицията беше тотално шашната, защото зомбита се указаха много

видни личности от града. Можеха ли да направят нещо срещу пет хиляди мъртъвци?

Обърнаха колата назад и забравиха за съседа. Впрочем опитаха се да прострелят

останалите зомбита, дето го обикаляха, но гадовете имах стадна психика.

Въпросните полицаи ги настаниха в лудницата. Твърдяха, че се смахнали.

Горкият ми съсед реши да бяга чак в чужбина. Колко му е провървяло не знам,

Но тогава едва се оттърва. Бях започнала работа на няколко места, но зомбитата

Продължаваха да ме преследват. Знаех вече как да се справям с тях. Те не издържаха

На молитвите и на пеенето ми. Винаги пусках песни, които ги влудяваха. Понеже

чистотите им за Библията бяха занижени и не можеха да чуват. Знаех, че те живееха поради кръвчицата на съвестни хора като мен.

Четете книгите на НИНА МИНДОВА. Книги отличени и в чужбина.