Дом на вериги от Стивън Ериксън
Аааа, Карса Орлонг и неговото 25%-но приключение, което бе пълна скука в сравнение с всичко останало в поредицата до момента. Не лоша книга, но далеч от нивото на „Спомени от лед“.
Сказания за ледената планина от Александър Драганов
Уви, това беше голяма боза. Главният ни герой, копие на Дриззт До’Урден, се намъква в опасни ситуации, и се измъква посредством многократна deus ex machinа. Единственият интересен персонаж, назован „Лихваря“, бива елиминиран много по-рано от очакваното. Книгата сякаш е писана от някой в прогимназията, но уви, даже и това не е така.
Не мога да ви препоръчам „Сказанията“, освен ако не искате да се посмеете на трагикомичните клишета, които се намират из нея…
Спомени от лед от Стивън Ериксън
След разочароващата втора книга, тази удря читателя като небезизвестния таран Гронд. Невероятно. Битката за Капустан и войната с Панион като цяло… леле-мале. Върхът.
Лунните градини от Стивън Ериксън
Рядко ми се е случвало да не мога да пусна книга, след като съм я почнал. С тази книга ми се случи. Върхът е. Препоръчвам я на всички.
Ако „Малазан“ не ви харесва, значи вкусът ви не стру… добре де, би ми се искало да можех да го кажа с чисто сърце, но наистина стилът на Ериксън е тежичък, и едва ли ще се хареса на всички читатели. Аз лично обаче се радвам, че съм един от тези, на които им допада.
Илиада от Омир
Ще прощаваш, Димо, ама аз, дето съм нормален, знаех „Илиадата“ едва ли не наизуст, и то в осми клас. Нищо трудно за смилане няма в тая книга, преводът е страхотен, а и виждали ли сте колко е тънка?!
Супер четиво е това. Човек може да го омете за нула време. Бога ми, един гимназист може да я омете за нула време, да не говорим пък за човек. Особено ние, „дето сме нормални“, и сме образовани.
Читателски коментари от ефр. Лист