Читателски коментари от Сергей Герджиков

Роман за съдби и за историческа съдба. В Тютюн има уникални пасажи и страници. Несъмнено горните коментари съдържат моменти от коректната оценка и не си правя илюзии, че казвам някаква Истина. Водех си бележки и свалях цитати с блестящи описания и приемливи за психологическия реализъм анализи на вътрешни състояния, дори несъзнати от самите герои. Като цяло — голям роман, но развален от идеологията и претрупан психологически. Последната една трета е трудно поносим поради натрапливи повторения на еднообразни мисли и „анализи“, изцяло измислени в духа на комунистическата идеология. А това се оказва фатално за съдбата и на героите. Майсторът си остава майстор, но ако можех, щях да съкратя това издание, да не говорим за разширеното, за да спася художествените постижения, които са налице. Навсякъде в последната четвърт или трета на книгата където авторът иска да защити идеологията, се натрапват изкуствени схеми и еднообразни негативни оценки и самооценки на героите. Просто удивително как са допуснати от опитно перо, освен да ги отдадем на страх от цензурата.

Да, времето на 50-те и 60-те е много опасно, но поведението на Съюза на писателите е несравнимо по-жестоко от това на Първия — Червенков.

Отделно, че този психологически реализъм е минал етап в литературата.

Доколкото помня Иван Кондарев, е по-добър, отмерен и умерен. И по-нови автори като Владимир Зарев с мащабни романи и трилогия обхващаща цял век, са далеч по-балансирани, макар и все в тази традиция на социален и психологически реализъм.