Читателски коментари от Вилорп

Приятна тинейджърска книжка. Основния ѝ проблем обача е че свършва с „очаквайте продължение“, а продължанието се бави вече 7+ години.

Приятна книжка. Чете се леко. Множеството диалози и чат път шегичките помагат за това. Ако днес ползваш такъв език в творбата си определено ще те гледат лошо. То това да наречеш негъра негър… както и да е бих я сравнил с Том Сойер, донякъде Пипи и дълги отнесен брътвежи от Алиса. Деца да наричат родителите си по име ми е страшно странно и непонятно. Абе става за убиване на време и ще можете да се биете в гърдите че сте прочели нещо класическо, освен Хари Потър и 50 нюанса сивкаво.

След като довърших книгата тя ми стана абсолютния фаворит за изнасилена връзка със заглавието. По средата ни в клин ни в ръка — грях е да убиеш присмехулник. Накрая — това да изкараш таласъм на светло е същото като да убиеш присмехулник. Ър!?

Усмихнат ден! =)

Ако го караме по ред това е първото приключение което има някакви наченки на смисъл и история.

Авторката го е карала, като сценарии за сериал и всяка глава започва нов епизод, като е наблегнала много на реквизита. Има разни дупки в сюжета и логиката, а и превода на места издиша, но като цяло е приятно четиво.

Това също е от серията са Павлиш, може би е добре да се сложи и такъве тикет на производението. Иначе е много приятна повест, особенно частта за драконите.

Защо книгата е разделена на две части недоумявам!?