Светослав Иванов
Ще вали… Приклекна отгоре небето…

Ще вали… Приклекна отгоре небето

черно и сиво, рошаво, диво и страшно.

Птичи ята неспокойно се стрелкат

нагоре-надолу, търсят скритото слънце.

Клатят дърветата изгорелите клони

и се сипят листа… май есен приижда.

Ето че лъхна — мирише на мокро и буря

проблесна, но няма го още гърма.

Тичат на някъде угрижени хора,

даже пъстри цветя — чадъри се зърват.

Вестник разлисти страници шумно

празната чашка ги прегледа набързо.

И пак полетя… Лавнаха псета и бебе

От количка проплака… Дядо един

тегли след себе си малката внучка.

Тя пък се дърпа за своята кукла…

Прах и листа… направо вихрушка! —

вдигат се горе, а после се сипят.

Притъмня… прогърмя.

Ей сега ще закапе!

Усмихнат очаквам дъжда

седнал на малката пейка.