Светослав Иванов
Тази сутрин паркът е мокър и тъжен…

Тази сутрин паркът е мокър и тъжен.

Само свраки се разхождат из него.

Пейките са потъмнели и мокри — сълзите

на разлюбени влюбени и жални несрети.

Аз дойдох, а какво ли намирам в алеите?

Не получих покой на нощта под одеалото.

И кафето не пих, сутринта бе сприхава.

Скрих се на завет, под дървета, край храстите.

Само крадливите цигани се вглеждат в лицето ми

питащо.

Изморих се от ходене, а алеите — пусти са.

Свраки и врани спорят със мене прегракнало.

Газя из локвите, горчи от цигарите.

А небето над мен, раздира корем по дърветата —

бременно, тежко — ще проплаче след малко.

Аз вървя, не намирам покой и излишен съм.

В парка е пусто без тебе.