Светослав Иванов
Песента на касапина

Като агнета вързани, блеещи

наредени пред бялата кланица

да отворят вратата очакваме.

И се радваме тихо — въжето

не е стегнал до болка касапина.

Можем даже да веем с опашки

И се душим с муцуни и дишаме.

Днеска ядохме сито, доволно е.

Пиян е бил, и не бърза много колача.

Чуваме кротката негова песен.

да се лее отвътре притихнала.

Вратата се зейва, и тегли я

за синджира овцата, поредната.

Тя се влачи — бяла, изцъклена,

а колачът я милва усмихнато.

Пак затварят, и ние си чакаме.

Мирише на тор и на слама, на хубаво.

Изрева се отвътре… замлъкна.

Пак се чу песента на касапина.