Светослав Иванов
Неспокойни катерички в парка…

Неспокойни катерички в парка,

от клон на клон, в тревата търсят нещо.

И свраките са надменно важни,

облекли официалните костюми.

Лъха вятър… Сипят се листата.

Кестените — пожълтели таралежи,

Хвърлят своите бодливи брони.

Иде есен… Цветна, влажна.

А на локвите очите,

станали са сиви… неподвижни.

Моят син си има топка.

Гони я, и даже и говори.

Слънцето го гледа и се радва.

И замерят го със жълта шума

клоните, надвесени над него.