Според мен темата за омразата, разгледана по този начин не прави услуга на днешното общество като цяло. Според религиозните учения, доколкото съм чувала от филми, насилието, което без съмнение би могло да последва след дълго трупана омраза, е неизбежно. Освен това е само чувство, което например, не се взема под внимание, когато си в съда. Всички изпитваме омраза понякога когато да речем, портиера на някакво учреждение те прави да изглеждаш малък или установиш, че някой който ти е бил състудент, но доста неинтелигентен, сега е шеф по министерствата.
Човешката история е хроника на войните, които мъжете са предизвикали на света и са въвлекли останалата част на населението (разбира се трябва да включим техническият прогрес и откритията). Войните са официална омраза на едни националисти към други, напомпано с много тестостерон. Разбира се, войните по икономически причини теоретически са друго нещо, но тук също имаш омраза към агресора.
Омразата не е нещо, което трябва да се благославя или защитава, дори когато става въпрос за Ботев. Да имаш дълбоки чувсва едва ли трябва да е комплимент, да оставим, че може и да не е вярно, защото силата на кое да е чувство не може да се измери. Прояви на омраза обаче виждаме всеки ден — мъж убил жена си в семейна свада. Той не я е убил от любов, а по-често от омраза, че тя не му се подчинява или да речем, той ревнува. Първото, което правят мъжете, когато не са съгласни с тях е да се хванат за кобура.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.